1.Könige 17 | Библия, синодално издание

1 И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума. 2 И биде слово Господне към него: 3 тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан; 4 от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там. 5 И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан. 6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока. 7 След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята. 8 И биде слово Господне към него: 9 стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни. 10 И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия. 11 Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб. 12 Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера дветри дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем. 13 А Илия и рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после; 14 защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята. 15 Тя отиде и направи тъй, както и каза Илия; и храни се тя, и той и домът и няколко време. 16 Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия. 17 След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане. 18 Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми. 19 А той и отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете и, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си; 20 и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина и? 21 И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него! 22 И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя. 23 Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив. 24 Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.

Верен

1 А тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав: Жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, пред когото стоя – тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума! 2 И ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза: 3 Иди си оттук и се обърни на изток, и се скрий при потока Херит, който е пред Йордан. 4 И ще пиеш от потока, а Аз заповядах на враните да те хранят там*. 5 И той отиде и направи според ГОСПОДНОТО слово; отиде и остана при потока Херит, който е пред Йордан. 6 И враните му носеха хляб и месо сутрин и хляб и месо вечер и той пиеше от потока. 7 А след известно време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд в земята. 8 Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза: 9 Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там. Ето, Аз заповядах на една вдовица там да те храни*. 10 И той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на града, ето, там беше една вдовица, която събираше дърва. И той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми малко вода в съд, за да пия! 11 И докато тя отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми и залък хляб в ръката си! 12 А тя каза: Жив е ГОСПОД, твоят Бог – нямам пита, а само една шепа брашно в делвата и малко масло в стомната; и ето, събирам няколко дръвца, и ще ида да го приготвя за мен и за сина ми, за да го изядем и после да умрем. 13 А Илия ѝ каза: Не се бой; влез и направи, както каза. Но първо ми направи една малка питка от него и ми донеси, и след това направи за себе си и за сина си. 14 Защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да свърши и стомната с маслото няма да намалее до деня, когато ГОСПОД изпрати дъжд по лицето на земята. 15 И тя отиде и направи според словото на Илия; и тя, и той, и домът ѝ ядоха много дни. 16 Делвата с брашното не свърши и стомната с маслото не намаля според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез Илия. 17 А след това синът на жената, стопанката на къщата, се разболя и болестта му беше толкова тежка, че в него не остана дъх. 18 Тогава тя каза на Илия: Какво общо имам аз с теб, Божи човече? Ти си дошъл при мен, за да ми припомниш греха ми и да умориш сина ми! 19 А той ѝ каза: Дай ми сина си. И той го взе от скута ѝ и го занесе в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си. 20 И извика към ГОСПОДА и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, зло ли правиш и на вдовицата, при която живея, като уморяваш сина ѝ? 21 И той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА, и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Те, нека душата на това дете се върне в него! 22 И ГОСПОД чу гласа на Илия и душата на детето се върна в него и то се съживи. 23 И Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Ето, синът ти е жив! 24 Тогава жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божи човек и че ГОСПОДНОТО слово в устата ти е истина.

1.Könige 17 | Библия, синодално издание Верен