1.Könige 1 | Библия, синодално издание

1 Когато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли. 2 Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, – и ще бъде топло на нашия цар-господар. 3 И търсиха по всички Израилски предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя. 4 Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна. 5 Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци. 6 Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома. 7 И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония. 8 Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония. 9 И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя. 10 А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани. 11 Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това? 12 Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона. 13 Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония? 14 И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи. 15 Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше. 16 Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш? 17 Тя му отговори: господарю мой, царю! Ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол. 18 А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това. 19 Той заклал много волове, телци и овци и поканил в сички царски синове, свещеник Авиатара и. военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил. 20 Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него. 21 Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона. 22 Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан. 23 Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи. 24 И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол? 25 Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония! 26 А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани. 27 Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него? 28 Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя. 29 Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда! 30 Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, – тъй ще и направя това днес. 31 Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека! 32 И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя. 33 И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион, 34 нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон! 35 След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда. 36 Ванея, Иодаев син, отговори на царя и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар: 37 както Господ беше с моя цар-господар, тъй да бъде Той и със Соломона и да възвеличи престола му повече от престола на моя господар, цар Давида! 38 Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион. 39 И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон! 40 И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му. 41 И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град? 42 Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест. 43 Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар; 44 и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле; 45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате. 46 И Соломон вече седна на царския престол. 47 А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си 48 и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това. 49 Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си. 50 Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. 51 И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб. 52 И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре. 53 И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.

Верен

1 И цар Давид беше стар, в напреднала възраст*, и го покриваха с дрехи, но той не се стопляше. 2 Затова слугите му му казаха: Нека потърсят за господаря ми, царя, млада девица, за да стои пред царя и да се грижи за него, и да лежи в скута ти, за да се стопли господарят ми, царят. 3 И потърсиха по всичките области на Израил красива девойка и намериха сунамката Ависага, и я доведоха при царя. 4 Девойката беше много красива и се грижеше за царя и му слугуваше, но царят не я позна. 5 А Адония, синът на Агита, се надигна и каза: Аз ще царувам! И си приготви колесници и конници, и петдесет мъже да тичат пред него. 6 А докато беше жив, баща му никога не го беше наскърбил да му каже: Защо правиш така? А той беше и много хубав на вид; майка му го беше родила след Авесалом. 7 И той се сговори с Йоав, сина на Саруя, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха. 8 Но свещеник Садок, Ваная, синът на Йодая, пророк Натан, Семей, Рей и силните мъже, които имаше Давид, не бяха с Адония. 9 И Адония пожертва овце и говеда, и угоени телета при скалата Зоелет, която е при Ен-Рогил; и покани всичките си братя, царските синове, и всичките юдови мъже, които бяха в служба на царя. 10 Но пророк Натан и Ваная, и силните мъже, и брат си Соломон не покани. 11 Тогава Натан говори на Витсавее, майката на Соломон*, и каза: Не си ли чула, че Адония, синът на Агита, се е възцарил, а господарят ни Давид не знае? 12 Затова сега ела, ще ти дам съвет, за да избавиш живота си и живота на сина си Соломон. 13 Иди и влез при цар Давид, и му кажи: Господарю мой, царю, не се ли закле ти на слугинята си, като каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми. А защо Адония се възцари? 14 И ето, докато още говориш там с царя, и аз ще вляза след теб и ще потвърдя думите ти. 15 И Витсавее влезе при царя в спалнята. А царят беше много старст. 1; и сунамката Ависага слугуваше на царя. 16 И Витсавее се наведе и се поклони на царя. И царят каза: Какво имаш? 17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле на слугинята си в ГОСПОДА, своя Бог, и каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми! 18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; и сега, господарю мой, царю, ти не знаеш това. 19 И той е заклал говеда и угоени телета, и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав; а слугата ти Соломон не е поканил. 20 А ти, господарю мой, царю – към теб са насочени очите на целия Израил, за да им кажеш кой ще седи на престола на господаря ми, царя, след него. 21 Иначе ще стане така, че когато господарят ми, царят, легне при бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем счетени за виновни. 22 И ето, докато тя още говореше с царя, влезе пророк Натан. 23 И съобщиха на царя и казаха: Ето пророк Натан. И той влезе пред царя и падна по лице на земята пред царяст. 16;. 24 И Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми? 25 Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие, и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеник Авиатар. И ето, те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!* 26 А мен, слугата ти, и свещеник Садокст. 38;, и Ваная, сина на Йодая, и слугата ти Соломон не покани. 27 От господаря ми, царя, ли стана това нещо и ти не си казал на слугата си кой трябва да седне на престола на господаря ми, царя, след него? 28 Тогава цар Давид отговори и каза: Повикайте при мен Витсавее. И тя влезе пред царя и застана пред царя. 29 И царят се закле и каза: Жив е ГОСПОД, който избави душата ми от всяко бедствие – 30 непременно, както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах: Синът ти Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми вместо мен*, така ще направя днес! 31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята и се поклони пред царя*, и каза: Да е жив господарят ми, цар Давид, до века! 32 И цар Давид каза: Повикайте при мен свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, сина на Йодая. И те дойдоха пред царя. 33 И царят им каза: Вземете със себе си слугите на господаря си и качете сина ми Соломон на моето муле, и го заведете долу в Гион. 34 И свещеник Садок и пророк Натан да го помажат там за цар над Израил. И надуйте тръбата и кажете: Да живее цар Соломон!* 35 После се качете след него и той да дойде и да седне на престола ми. Той ще царува вместо мен*, понеже аз го поставих да бъде княз над Израил и над Юда. 36 А Ваная, синът на Йодая, отговори на царя и каза: Амин! Така да каже ГОСПОД, Бог на господаря ми, царя! 37 Както е бил ГОСПОД с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид! 38 И свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, синът на Йодая, херетците и фелетците слязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион. 39 И свещеник Садок взе рога с маслото от шатъра и помаза Соломон. И надуха тръбата и целият народ каза: Да живее цар Соломон!* 40 И целият народ се изкачи след него и народът свиреше със свирки и ликуваше с голяма радост, така че земята се цепеше от гласовете им. 41 А Адония и всичките гости, които бяха с него, чуха шума, когато тъкмо бяха свършили да ядат. И когато Йоав чу звука на тръбата, каза: Защо градът вдига такъв шум? 42 Докато той още говореше, ето, дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. И Адония му каза: Ела, ти си храбър мъж и сигурно носиш добри вести. 43 А Йонатан отговори и каза на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар. 44 Царят изпрати с него свещеник Садок и пророк Натан, и Ваная, сина на Йодая, и херетците, и фелетците и те го качиха на мулето на царя, 45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион, и се изкачиха оттам с ликуване, и градът се развълнува. Това е шумът, който сте чули. 46 И освен това Соломон седна на престола на царството. 47 И слугите на царя също дойдоха да благословят господаря ни цар Давид и казаха: Твоят Бог нека направи името на Соломон още по-славно от твоето име и престола му – още по-велик от твоя престол! И царят се поклони в леглото си. 48 И царят още каза така: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който ми даде наследник да седи на престола ми в този ден, докато очите ми виждат! 49 Тогава всички гости на Адония се уплашиха и станаха, и всеки отиде по пътя си. 50 И Адония се уплаши от Соломон и стана, и отиде, и се хвана за роговете на олтара. 51 И съобщиха на Соломон и казаха: Ето, Адония се бои от цар Соломон и ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека цар Соломон ми се закълне днес, че няма да убие слугата си с меч! 52 И Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един косъм от него няма да падне на земята. Но ако в него се намери зло, ще умре. 53 И цар Соломон изпрати и го свалиха от олтара. И той дойде и се поклони пред цар Соломон; и Соломон му каза: Иди си у дома.

1.Könige 1 | Библия, синодално издание Верен