2.Samuel 7 | Библия, синодално издание

1 Когато царят живееше в своя дом, и Господ бе го успокоил от всичките му околни врагове, 2 тогава царят каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а Божият ковчег стои под шатра. 3 И Натан каза на царя: иди, върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе. 4 Но в същата нощ биде слово Господне към Натана: 5 иди, кажи на Моя раб Давида: тъй говори Господ: ти ще Ми съградиш дом, за да живея в него, 6 когато Аз не съм живял в дом, откак изведох синовете Израилеви из Египет, и доднес, но преминавах в шатра и в скиния? 7 Където и да ходих с всички синове Израилеви, казах ли поне дума на някое от колената, на което съм възлагал да пасе Моя народ Израиля: защо Ми не съградите кедров дом? 8 И сега кажи тъй на Моя раб Давида: тъй говори Господ Саваот: Аз те взех от овчето стадо, за да бъдеш вожд на Моя народ Израиля; 9 и вредом бях с тебе, където и да отиваше, изтребих пред лицето ти всички твои врагове, и възвеличих името ти, както името на великите люде на земята. 10 И Аз ще отредя място за Моя народ, за Израиля, ще го утвърдя, и той спокойно ще живее на мястото си и няма вече да се безпокои, и нечестиви люде няма вече да го притесняват, както попреди, 11 от онова време, когато Аз отредих съдии над Моя народ Израиля; и Аз ще те успокоя от всичките ти врагове. И Господ ти възвестява, че Той ще ти въздигне дом. 12 А кога се навършат твоите дни, и ти починеш при отците си, Аз ще въздигна след тебе твоето семе, което ще произлезе от твоите чресла, и ще закрепя царството му. 13 Той ще съгради дом на името Ми, и Аз ще утвърдя престола на царството му довека. 14 Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син; и ако съгреши, ще го накажа с тояга на мъже и с удари на синове човешки; 15 ала милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от Саула, когото Аз отхвърлих пред лицето ти. 16 И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще пребъде довека. 17 Всички тия думи и цялото това видение Натан разказа на Давида. 18 И отиде цар Давид, застана пред лицето на Господа, и каза: кой съм аз, Господи (мой), Господи, и що е домът ми, та толкова ме възвеличи! 19 И това дори се показа малко в Твоите очи, Господи мой, Господи; но Ти възвести още за дома на Твоя раб далечна бъднина. Това е вече по човешки, Господи мой, Господи! 20 Какво още може да Ти каже Давид? Ти познаваш Твоя раб, Господи мой, Господи! 21 Ти вършиш това заради думата Си и по сърцето Си, като откриваш на Своя раб всичко това велико нещо. 22 По всичко си велик Ти, Господи мой, Господи, защото няма подобен на Тебе и няма бог, освен Тебе, по всичко, що сме слушали с ушите си. 23 И кой е подобен на Твоя народ Израиля, едничък на земята народ, за който е идвал Бог да Си го придобие за народ, да прослави името Си и да извърши велико и страшно пред Твоя народ, който Си Ти придоби от египтяни, като прогони народите и боговете им? 24 И Ти утвърди за Себе Си Твоя народ Израиля като Свой собствен народ довека, и Ти, Господи, стана негов Бог. 25 И сега, Господи Боже, утвърди довека думата, която си изрекъл за Твоя раб и за дома му, и изпълни, каквото си изрекъл. 26 И да се възвеличи името Ти довека, та да казват: Господ Саваот е Бог над Израиля. И домът на Твоя раб Давида да бъде твърд пред Твоето лице. 27 Понеже Ти, Господи Саваоте, Боже Израилев, откри на Твоя раб, думайки: „ще ти въздигна дом“, Твоят раб приготви сърцето си да Ти се моли с тая молитва. 28 И тъй, Господи мой, Господи! Ти си Бог, и Твоите думи са неизменни, и Ти възвести на Твоя раб такова добро. 29 И сега почни и благослови дома на Твоя раб, та той да бъде вечно пред Твоето лице, защото Ти, Господи мой, Господи, си възвестил това, и с Твоя благословия домът на Твоя раб ще стане благословен (за да бъде пред Тебе) довека.

Верен

1 И когато царят се настани в къщата си и ГОСПОД му беше дал почивка от всичките му врагове отвсякъде, 2 царят каза на пророк Натан: Ето сега, аз живея в кедров дом, а Божият ковчег обитава под завеси на шатър. 3 И Натан* каза на царя: Иди и направи всичко, което е в сърцето ти, защото ГОСПОД е с теб. 4 Но през същата нощ ГОСПОДНОТО слово беше към Натан и каза: 5 Иди и кажи на слугата Ми Давид: Така говори ГОСПОД: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам? 6 Защото от деня, в който изведох израилевите синове от Египет, до днес Аз не съм обитавал в дом, а съм ходил в шатър и в скиния. 7 Където и да ходих с всичките израилеви синове, говорих ли някога дума на някое от израилевите племена, на което заповядах да пасе народа Ми Израил, като казах: Защо не Ми построихте кедров дом? 8 И сега, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Аз те взех от кошарата, от след стадото, за да бъдеш княз над Моя народ Израил. 9 И бях с теб навсякъде, където отиваше, и изтребих всичките ти врагове пред теб, и направих името ти велико като имената на великите, които са на земята. 10 И ще определя място за народа Си Израил и ще го насадя, за да живее на свое си място и да не бъде вече в безпокойство и синовете на неправдата да не го потискат вече както преди, 11 и от деня, в който поставих съдии над народа Си Израил. И ще ти дам почивка от всичките ти врагове. И ГОСПОД ти заявява, че ГОСПОД ще ти направи дом. 12 Когато се изпълнят дните ти и легнеш при бащите си, Аз ще издигна потомъка ти след теб, който ще излезе от тялото ти, и ще утвърдя царството му. 13 Той ще построи дом за Името Ми и Аз ще утвърдя престола на царството му до века. 14 Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син. Ако извърши неправда, Аз ще го накажа с тоягата на мъжете и с ударите на човешките синове*, 15 но милостта Ми няма да се оттегли от него, както я отнех от Саул, когото махнах отпред теб. 16 И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред теб до века; престолът ти ще бъде утвърден до векаст. 13;. 17 И Натан говори на Давид според всички тези думи и според цялото това видение. 18 Тогава цар Давид влезе и седна пред ГОСПОДА, и каза: Кой съм аз, Господи БОЖЕ, и какъв е домът ми, че си ме довел дотук? 19 Но и това беше малко в очите Ти, Господи БОЖЕ, и Ти си говорил и за дома на слугата Си за далечно бъдеще. Това човешкият обичай ли е, Господи БОЖЕ? 20 И какво повече да Ти говори Давид? Ти познаваш слугата Си, Господи БОЖЕ. 21 Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си извършил цялото това велико дело, за да го изявиш на слугата Си. 22 Затова си велик, Господи БОЖЕ – защото няма никой като Теб и няма бог освен Теб, според всичко, което сме чули с ушите си. 23 И кой друг народ на земята е като Твоя народ Израил, когото Бог отиде да откупи за народ за Себе Си и да Си създаде име, и да извърши това велико нещо за Себе Си и страшни дела за земята Си, пред Своя народ, когото Ти изкупи за Себе Си от Египет, от народи и от боговете им? 24 И Ти утвърди за Себе Си народа Си Израил за Свой народ до века; и Ти, ГОСПОДИ, им стана Бог. 25 И сега, ГОСПОДИ Боже, утвърди до века словото, което си говорил за слугата Си и за дома му, и направи, както си говорил. 26 И нека се възвеличи Името Ти до века, за да казват: ГОСПОД на Войнствата е Бог над Израил. И нека бъде утвърден пред Теб домът на слугата Ти Давид. 27 Защото Ти, ГОСПОДИ на Войнствата, Боже Израилев, откри на слугата Си и каза: Ще ти съградя дом. Затова слугата Ти дръзна да Ти се помоли с тази молитва. 28 И сега, Господи БОЖЕ, Ти си Бог и Твоите думи са истина, и Ти си обещал това добро на слугата Си. 29 Затова сега благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да бъде пред Теб до века; защото Ти, Господи БОЖЕ, Си говорил това и с Твоето благословение нека бъде благословен домът на слугата Ти завинаги!

2.Samuel 7 | Библия, синодално издание Верен