2.Samuel 12 | Библия, синодално издание

1 Господ прати Натана (пророка) при Давида, и той отиде при него и му рече: в един град имаше двама човеци – единият богат, а другият сиромах; 2 богатият имаше твърде много дребен и едър добитък, 3 а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която беше купил малка и отхранил, и тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря; 4 при богатия човек дойде един странник; и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви (обед) на странника, който бе дошъл при него, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него. 5 Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натана: жив ми Господ! Смърт заслужава оня човек, който е извършил това; 6 и за овчицата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост. 7 Тогава Натан каза на Давида: ти си оня човек (който извърши това). Тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те помазах за цар над Израиля, избавих те от ръцете Саулови, 8 дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома Израилев и Иудин и, ако това (ти) е малко, бих ти придал още повече; 9 а ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред очите Му? Урия хетееца порази с меч, жена му взе за своя жена, а него уби с амонитски меч; 10 затова мечът няма да отстъпи от твоя дом довека, понеже ти Ме пренебрегна и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена. 11 Тъй говори Господ: ето, Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце; 12 ти извърши това тайно, Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден. 13 Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида: и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш; 14 но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го хулят, то родилият ти се син ще умре. 15 Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя. 16 И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята. 17 И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях. 18 На седмия ден детето умря, и слугите Давидови се бояха да му обадят, че детето е умряло; защото, думаха те, когато детето беше още живо, и ние го придумвахме, и той не слушаше гласа ни, как ще му кажем: „детето умря“? Той ще стори нещо лошо. 19 Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря. 20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде. 21 И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи). 22 Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо? 23 А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене. 24 И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И Господ го възлюби 25 и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия*, според словото Господне. 26 Иоав воюва против Рава Амонитска и току-речи превзе тоя царски град. 27 Иоав прати да кажат на Давида: аз нападах на Рава и завладях водата на града; 28 сега събери останалия народ и потегли към града, и го превземи; защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име. 29 Давид събра целия народ, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе. 30 Давид взе венеца на царя им от главата му, – а в него имаше талант злато и скъпоценен камък, – и го възложи Давид на своята глава, и изнесе из града много голяма плячка. 31 А народа, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Иерусалим.

Верен

1 И ГОСПОД изпрати Натан при Давид. И той дойде при него и му каза: В един град имаше двама души – единият богат, а другият беден. 2 Богатият имаше голямо множество овце и говеда. 3 А бедният нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и хранеше, и то порасна заедно с него и децата му. От залъка му ядеше и от чашата му пиеше, и на пазвата му лежеше, и му беше като дъщеря. 4 И един пътник дойде при богатия, а на него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда, за да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него. 5 Тогава гневът на Давид пламна силно против човека и той каза на Натан: Жив е ГОСПОД – човекът, който е сторил това, заслужава смърт! 6 И ще плати за агнето четирикратно, понеже е направил това и не се е съжалил! 7 Тогава Натан каза на Давид: Ти си човекът! Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от ръката на Саул, 8 дадох ти дома на господаря ти и жените на господаря ти в пазвата ти и ти дадох израилевия и юдовия дом. И ако това беше малко, бих ти прибавил още много! 9 Защо презря ти словото на ГОСПОДА, като стори зло пред Него? Ти уби с меч хетееца Урия и си взе за жена неговата жена, а него уби с меча на синовете на Амон. 10 Затова сега мечът няма да се оттегли от дома ти до века, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия за своя жена. 11 Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще повдигна зло против теб от дома ти и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти явно под лъчите на слънцето; 12 защото ти си извършил това тайно, но Аз ще го извърша пред целия Израил и пред слънцето*. 13 Тогава Давид каза на Натан: Съгреших против ГОСПОДА. А Натан каза на Давид: И ГОСПОД отмахна греха ти – няма да умреш. 14 Но понеже чрез това дело ти си дал повод на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, синът, който ти се е родил, непременно ще умре. 15 И Натан си отиде у дома си. Тогава ГОСПОД порази детето, което жената на Урия беше родила на Давид, и то се разболя. 16 И Давид се моли на Бога за момчето и Давид пости, и влезе, и лежа цяла нощ на земята. 17 И старейшините на дома му станаха и отидоха при него, за да го вдигнат от земята, но той не искаше и не яде хляб с тях. 18 А на седмия ден детето умря. И слугите на Давид се страхуваха да му кажат, че детето е мъртво, защото си казваха: Ето, докато детето беше живо, ние му говорехме, а той не слушаше гласа ни. Как тогава да му кажем, че детето е мъртво? Може да направиили: да си направи нещо лошо! 19 А Давид видя, че слугите му си шепнеха, и Давид разбра, че детето беше мъртво. И Давид каза на слугите си: Умря ли детето? И те казаха: Умря. 20 Тогава Давид стана от земята, изми се, помаза се и смени дрехите си, и влезе в ГОСПОДНИЯ дом, и се поклони. После дойде в дома си и поиска да сложат пред него храна, и яде. 21 Тогава слугите му му казаха: Какво е това, което направи ти? Когато детето беше живо, ти пости и плака за него; а когато детето умря, ти стана и яде хляб! 22 А той каза: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казах: Кой знае, може ГОСПОД да бъде милостив към мен и детето да остане живо. 23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна обратно? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мен. 24 После Давид утеши жена си Витсавее и влезе при нея, и лежа с нея; и тя роди син и той го нарече Соломон*. А ГОСПОД го възлюби. 25 И прати слово чрез пророк Натан и го нарече Едидия*, заради ГОСПОДА. 26 А Йоав воюва против Рава на синовете на Амон и превзе царския град. 27 И Йоав изпрати пратеници до Давид да кажат: Воювах срещу Рава и превзех и града на водите. 28 Затова сега събери останалия народ и разположи стана си срещу града, и го превземи, за да не превзема аз града и той да се нарече на мен. 29 Тогава Давид събра целия народ и отиде в Рава, и воюва срещу нея, и я превзе. 30 И взе короната на техния цар от главата му – а теглото ѝ беше един талант злато, и по нея имаше скъпоценни камъни – и тя се положи на главата на Давид. И той изнесе от града много голяма плячка. 31 Изведе и народа, който беше в него, и ги постави да работят с триони, железни кирки и железни брадви, и ги направи роби на тухлените пещи*. И така направи на всичките градове на синовете на Амон. После Давид и целият народ се върнаха в Ерусалим.

2.Samuel 12 | Библия, синодално издание Верен