2.Samuel 1 | Библия, синодално издание

1 Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни, 2 ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони. 3 И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан. 4 Давид пак го попита: какво стана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан. 5 Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели? 6 И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. 7 Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме. 8 И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец. 9 Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене. 10 И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си. 11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,) 12 и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч. 13 И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец. 14 Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен? 15 И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря. 16 И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен. 17 И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен, 18 като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза: 19 Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните! 20 Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните! 21 Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан. 22 Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен. 23 Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове. 24 Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви. 25 Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини. 26 Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов. 27 Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!

Верен

1 А след смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните, Давид остана два дни в Сиклаг. 2 А на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул с раздрани дрехи и пръст на главата си. И като дойде при Давид, падна на земята и се поклони. 3 И Давид му каза: Откъде идваш? А той му каза: Избягах от израилевия стан. 4 И Давид му каза: Какво стана? Моля те, кажи ми! А той отговори: Народът побягна от битката и също много от народа паднаха и са мъртви; и Саул и синът му Йонатан също са мъртви. 5 Тогава Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са мъртви? 6 А младежът, който му съобщи, каза: Случайно се оказах на хълма Гелвуе и ето, Саул се подпираше на копието си; и ето, колесниците и конниците го настигаха. 7 И той погледна назад и ме видя, и ме повика. И аз казах: Ето ме. 8 И той ми каза: Кой си ти?ст. 3; А аз му отговорих: Амаличанин съм. 9 Тогава ми каза: Моля те, ела до мен и ме убий, понеже ме обзе силна болка, а целият ми живот е още в мен! 10 И аз застанах до него и го убих, понеже бях сигурен, че не може да живее, след като беше паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. 11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, а също и всичките мъже, които бяха с него. 12 И скърбиха и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за ГОСПОДНИЯ народ, и за израилевия дом, понеже бяха паднали от меча. 13 И Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде си ти?ст. 3; И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин. 14 Тогава Давид му каза: Как не се убоя да простреш ръката си и да погубиш ГОСПОДНИЯ помазаник? 15 И Давид повика едно от момчетата и каза: Приближи се и го нападни! И той го удари, така че умря. 16 И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник. 17 Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с това оплакване, 18 и поръча да научат юдовите синове на Песента на лъка. Ето, тя е записана в Книгата на Праведния. 19 Красотата ти, Израилю, е убита по височините ти! Как паднаха силните! 20 Не разказвайте в Гет, не известявайте по улиците на Аскалон, за да не ликуват филистимските дъщери, за да не тържествуват дъщерите на необрязаните! 21 О, гелвуйски планини, нека няма на вас роса или дъжд, нито ниви на приноси; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, непомазан с масло. 22 От кръвта на убитите, от тлъстината на силните лъкът на Йонатан не се обръщаше назад и мечът на Саул не се връщаше празен. 23 Саул и Йонатан, възлюбени и приятни в живота си, не се разделиха и в смъртта си. Те бяха по-бързи от орли, бяха по-силни от лъвове. 24 О, израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше разкошно в пурпур, който слагаше златни украшения по дрехите ви. 25 Как паднаха силните сред боя! Йонатан е убит на високите ти места. 26 Скърбя за теб, брате мой, Йонатане! Ти ми беше много приятен; любовта ти към мен беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. 27 Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

2.Samuel 1 | Библия, синодално издание Верен