2.Korinther 4 | Библия, синодално издание
1Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;2но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.3Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:4на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.5Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,12тъй че смъртта действува в нас, а животът – във вас.13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.16Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.17Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,18като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.
Верен
1Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;2но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.3Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,4за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.5Защото ние не проповядваме себе си – а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.6Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.7Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.8Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в безизходица сме, но не до отчаяние;9гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;10винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.11Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;12така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.13А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,14като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.15Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.16Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.17Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,18които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.