2.Korinther 2 | Библия, синодално издание

1 Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение. 2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил? 3 Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4 От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас. 5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. 6 Доста е за такъв това наказание от мнозинството; 7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб; 8 затова моля ви да покажете към него любов. 9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни. 10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово, 11 за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли. 12 Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне, 13 духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония. 14 Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15 Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: 16 на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това? 17 Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.

Верен

1 Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб. 2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен? 3 И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас. 4 Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас. 5 Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас. 6 За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството; 7 така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб. 8 Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него. 9 Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко. 10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос, 11 да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни. 12 И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело, 13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония. 14 Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него. 15 Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват. 16 За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това? 17 Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога.

2.Korinther 2 | Библия, синодално издание Верен