2.Korinther 11 | Библия, синодално издание Верен

2.Korinther 11 | Библия, синодално издание
1 О, да бяхте потърпели малко моето безумие! Но и потърпете ме! 2 Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица. 3 Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа. 4 Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, – вие с право щяхте да го търпите. 5 Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли; 6 ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни. 7 Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие? 8 Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах, 9 защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар. 10 По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски. 11 А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя, 12 за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас. 13 Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. 14 И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, 15 та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им. 16 Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля. 17 Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие. 18 Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. 19 Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните: 20 вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице. 21 За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз. 22 Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз. 23 Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. 24 Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; 25 три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; 26 много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, 27 в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота. 28 Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви. 29 Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям? 30 Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля. 31 Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа. 32 В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 О, да бихте потърпели още малко моето безумие! Но и вие наистина ме търпите! 2 Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос. 3 Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос. 4 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това. 5 Обаче аз мисля, че не съм в нищо по-долен от превъзходните апостоли! 6 Но дори и да съм неучен в говоренето, в познанието не съм; и ние по всякакъв начин сме ви показали това пред всички. 7 Грях ли сторих, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром? 8 Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас. 9 А когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотежах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест. 10 Христовата истина, която е в мен, свидетелства, че никой няма да ми отнеме тази похвала в ахайските места. 11 Защо? Защото не ви любя ли? Бог знае! 12 А каквото правя, това и ще правя, за да отрежа възможността на тези, които търсят възможност да бъдат считани за такива, каквито сме ние, в това, с което те се хвалят. 13 Защото такива хора са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли. 14 И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината. 15 Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им. 16 Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; ако ли не, приемете ме като безумен, та и аз да се похваля малко. 17 Това, което казвам, не го казвам по Господа, а като в безумие, в тази моя увереност на хваленето. 18 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. 19 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; 20 понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето. 21 За срам казвам, че бяхме слаби; но в каквото се осмелява някой – неразумно говоря – осмелявам се и аз. 22 Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм. 23 Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт. 24 Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един, 25 три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии. 26 Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя; 27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота; 28 и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви. 29 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз? 30 Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ. 31 Бог и Отец на нашия Господ Иисус (Христос), който е благословен до века, знае, че не лъжа. 32 В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови, 33 но през един прозорец ме спуснаха по стената с кош и избягах от ръцете му.