2.Korinther 1 | Библия, синодално издание

1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия: 2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа. 3 Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, 4 Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас! 5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. 6 Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим; 7 и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата. 8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем. 9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите, 10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави, 11 като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас. 12 Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас. 13 Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете, 14 както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа. 15 И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат, 16 и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея. 17 Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“? 18 Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“. 19 Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“, 20 понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас. 21 А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; 22 Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. 23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; 24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.

Верен

1 Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая: 2 Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос. 3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха, 4 който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога. 5 Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос. 6 И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние. 7 И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. 8 Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си; 9 но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите, 10 който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя, 11 като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас. 12 Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас. 13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край; 14 както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус. 15 С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат, 16 като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. 17 Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно? 18 Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не. 19 Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да; 20 понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! – затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас. 21 А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос, и който ни е помазал, е Бог, 22 който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. 23 И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт. 24 Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.

2.Korinther 1 | Библия, синодално издание Верен