1.Samuel 24 | Библия, синодално издание Верен

1.Samuel 24 | Библия, синодално издание
1 След това Давид излезе оттам и живееше по безопасните места на Ен-Гади. 2 Когато Саул се върна от филистимците, обадиха му, думайки: ето, Давид е в пустиня Ен-Гади. 3 И Саул взе три хиляди отбор мъже от цял Израил и отиде да търси Давида и людете му по планините, дето живеят сърни. 4 И дойде при една овча кошара край пътя; там имаше пещера, и Саул влезе там по нужда; а Давид и людете му седяха в дъното на пещерата. 5 И казваха на Давида людете му: ето денят, за който ти говори Господ: ето, Аз ще предам твоя враг в ръцете ти, и ще сториш с него, каквото ти е угодно. Давид стана и полекичка отряза полата на Сауловата горна дреха. 6 Но след това домъчня Давиду на сърце, задето той отряза полата на Сауловата дреха. 7 И рече на людете си: да ми не дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да туря ръка върху него, понеже той е помазаник Господен. 8 И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя. 9 След това стана и Давид, излезе из пещерата и завика след Саула, думайки: „господарю мой, царю!“ Саул погледна назад, и Давид падна с лице на земята, и (му) се поклони. 10 И Давид рече на Саула: защо слушаш думите на ония люде, които казват: ето, Давид крои зло против тебе? 11 Ето, днес виждат очите ти, че Господ те предаваше сега в ръцете ми в пещерата, и казваха ми да те убия, но аз те пощадих и рекох: няма да вдигна ръка върху моя господар, понеже той е помазаник на Господа. 12 Татко, погледни полата на дрехата си в ръката ми: аз отрязах полата на дрехата ти, а тебе не убих; знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, ни коварство, и че аз не съм съгрешил против тебе; а ти търсиш душата ми, за да я отнемеш. 13 Нека Господ разсъди между мене и тебе, и нека ти отмъсти Господ за мене; но моята ръка няма да бъде върху тебе, 14 както казва старата пословица: от беззаконници излиза беззаконие. Затова ръката ми няма да бъде върху тебе. 15 Против кого е излязъл царят израилски? Подир кого си се разтичал? Подир мъртво псе, подир една бълха. 16 Нека Господ бъде съдия и Той да разсъди между мене и тебе. Той ще разгледа, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти. 17 Като свърши Давид тия думи към Саула, Саул рече: твоят ли глас е това, сине мой Давиде? И издигна Саул гласа си, плака 18 и рече на Давида: ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло; 19 ти показа това днес, като постъпи с мене милостивно: когато Господ ме предаваше в ръцете ти, ти ме не уби. 20 Кой, след като намери врага си, ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес. 21 И сега зная, че ти бездруго ще станеш цар, и царството Израилево ще бъде силно в ръката ти. 22 Затова закълни ми се в Господа, че няма да изкорениш потомството ми след мене и няма да унищожиш името ми в бащиния ми дом. 23 Закле се Давид на Саула. И Саул отиде у дома си, а Давид и людете му отидоха в укрепено място.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му съобщиха и казаха: Ето, Давид е в пустинята Енгади. 2 Тогава Саул взе три хиляди избрани мъже от целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по Скалите на дивите кози. 3 Така той дойде при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. И Саул влезе вътре по нужда. А Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата. 4 Тогава мъжете на Давид му казаха: Ето, това е денят, за който ГОСПОД ти каза: Ето, Аз ще предам врага ти в ръката ти и ти ще му сториш, каквото ти се вижда добро. Тогава Давид стана и отряза тайно един край от дрехата на Саул. 5 А след това сърцето на Давид се разтрепери, понеже беше отрязал края на дрехата на Саул. 6 Затова той каза на мъжете си: Да не ми даде ГОСПОД да сторя такова нещо на господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник, да простра ръката си против него! Защото той е ГОСПОДНИЯТ помазаник! 7 И Давид възпря мъжете си с тези думи и не им позволи да се вдигнат против Саул. А Саул стана от пещерата и си отиде по пътя. 8 И след това и Давид стана и излезе от пещерата, и извика след Саул, и каза: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лицето си до земята и се поклони. 9 И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид ти иска злото? 10 Ето, в този ден очите ти видяха, че ГОСПОД те предаде в ръката ми в пещерата; и някои казаха да те убия, но аз те пощадих и казах: Няма да простра ръката си против господаря си, защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник*. 11 Татко мой, виж! Виж даже края на дрехата си в ръката ми! Защото по това, че отрязах края на дрехата ти, а не те убих, познай и разбери, че в ръката ми няма нито зло, нито престъпление, и че не съм съгрешил против теб. А ти гониш живота ми, за да го отнемеш. 12 ГОСПОД нека отсъди между мен и теб и ГОСПОД нека ти отмъсти за мен; но моята ръка няма да бъде против теб! 13 Както казва поговорката на древните: От беззаконните излиза беззаконие. Но моята ръка няма да бъде против теб. 14 След кого е излязъл израилевият цар? Кого преследваш ти? Едно умряло куче, една бълха! 15 Затова нека ГОСПОД бъде съдия и отсъди между мен и теб*, и нека види и защити делото ми, и ме избави от ръката ти! 16 И когато Давид свърши да говори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул издигна гласа си, и плака. 17 И каза на Давид: Ти си по-праведен от мен, защото ти ми отплати с добро, а аз ти отплатих със зло. 18 И ти показа днес, че се отнесе добре с мен, защото ГОСПОД ме предаде в ръката ти и ти не ме уби. 19 Понеже, ако човек намери врага си, би ли го оставил да си отиде невредим по пътя? Затова нека ГОСПОД ти отплати с добро за това, което ми направи днес! 20 И сега, ето, зная, че ти със сигурност ще станеш цар и че израилевото царство ще се утвърди в ръката ти. 21 Затова сега, закълни ми се в ГОСПОДА, че няма да отсечеш потомството ми след мен и че няма да изличиш името ми от бащиния ми дом! 22 И Давид се закле на Саул. И Саул отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха в крепостта.