1.Samuel 16 | Библия, синодално издание Верен

1.Samuel 16 | Библия, синодално издание
1 И Господ рече на Самуила: докога ще тъгуваш за Саула, когото Аз отхвърлих, да не бъде цар над Израиля? Напълни рога си с елей и иди; Аз ще те пратя при витлеемеца Иесея, защото между неговите синове Си огледах цар. 2 Тогава Самуил рече: как ще ида? Саул ще чуе и ще ме убие. Господ каза: подкарай от стадото си една телица и кажи: дойдох да принеса жертва Господу; 3 покани и Иесея (и синовете му) на жертвата; Аз ще ти кажа, какво да правиш, и ти ще Ми помажеш оногова, когото ти посоча. 4 И Самуил стори, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, стареите градски разтреперани излязоха да го посрещнат и попитаха: с мир ли идеш? 5 И той отговори: с мир; дошъл съм да принеса жертва Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвоприношение. И освети той Иесея и синовете му и ги покани на жертвата. 6 И когато те дойдоха, той, щом видя Елиава, рече: бездруго, този е пред Господа Негов помазаник! 7 Но Господ рече на Самуила: не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах; Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. 8 И повика Иесей Аминадава и го доведе при Самуила, и рече Самуил: и тогова не е избрал Господ. 9 Иесей доведе Сама, и Самуил рече: и тогова не е избрал Господ. 10 Тъй Иесей доведе при Самуила седемте си сина, но Самуил рече на Иесея: никого от тия не е избрал Господ. 11 Самуил попита Иесея: всичките ти ли деца са тука? Иесей отговори: остава още най-малкият; той пасе овците. И рече Самуил на Иесея: прати, та го доведи, защото няма да седнем да ядем, докле той не дойде тука. 12 Тогава Иесей прати, та го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и приятно лице. И Господ рече: стани, помажи го, защото това е той. 13 Самуил взе рога с елей и го помаза посред братята му, и Дух Господен почиваше върху Давида от оня ден и насетне. След това Самуил стана и отиде в Рама. 14 А от Саула отстъпи Духът Господен, и зъл дух от Господа го мъчеше. 15 И рекоха на Саула неговите слуги: ето, зъл дух от Бога те мъчи. 16 Нека нашият господар заповяда на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на гусла, и, когато злият от Бога дух дойде върху тебе, той, свирейки с ръка, ще те успокоява. 17 Саул отговори на слугите си: намерете ми човек, който хубаво свири, и ми го доведете. 18 Тогава един от слугите му рече: ето, аз видях у витлеемеца Иесея син, който знае да свири, човек храбър и войнствен, който умно говори и е хубавец, и Господ е с него. 19 Саул прати вестители при Иесея и рече: прати ми сина си Давида, който е при стадото. 20 Иесей взе осел с хляб и мях с вино и едно яре, и ги прати със сина си Давида при Саула. 21 Давид дойде при Саула, и почна да служи пред него; той се много понрави на Саула и му стана оръженосец. 22 И Саул прати да кажат на Иесея: нека Давид служи при мене. понеже намери благоволение в очите ми. 23 И колчем духът от Бога дойдеше върху Саула, Давид вземаше гуслата, свиреше, и на Саула ставаше по-добре и по-весело, и злият дух се махваше от него.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И ГОСПОД каза на Самуил: Докога ще скърбиш за Саул, след като Аз го отхвърлих като цар над Израил? Напълни рога си с масло и иди, Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си избрах цар измежду неговите синове. 2 А Самуил каза: Как да отида? Ако чуе Саул, ще ме убие. А ГОСПОД каза: Вземи със себе си една юница и кажи: Дойдох да пожертвам на ГОСПОДА. 3 И покани Есей на жертвата и Аз ще ти кажа какво да направиш; и ще ми помажеш онзи, когото ти кажа. 4 И Самуил направи, каквото каза ГОСПОД, и дойде във Витлеем. И старейшините на града го посрещнаха разтреперени и казаха: С мир ли идваш? 5 И той каза: С мир*. Дойдох да пожертвам на ГОСПОДА. Осветете се и елате с мен на жертвата. И той освети и Есей и синовете му и ги покани на жертвата. 6 И когато дойдоха, той видя Елиав и си каза: Положително пред ГОСПОДА е Неговият помазаник. 7 Но ГОСПОД каза на Самуил: Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото ГОСПОД не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето. 8 Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. И той каза: И този не е избрал ГОСПОД. 9 След това Есей накара да мине Сама. И той каза: И този не е избрал ГОСПОД. 10 Така Есей накара седем от синовете си да минат пред Самуил. Но Самуил каза на Есей: ГОСПОД не е избрал тези. 11 И Самуил каза на Есей: Това ли са всичките младежи? А той каза: Остава още най-малкият, и ето, той пасе овцете. Тогава Самуил каза на Есей: Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на трапезата, докато той не дойде тук. 12 И той изпрати и го доведоха. А той беше червенокос, с красиви очи и хубав на вид*. И ГОСПОД каза: Стани, помажи го, защото е този. 13 Тогава Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък. А Самуил стана и отиде в Рама. 14 И ГОСПОДНИЯТ Дух се оттегли от Саул и зъл дух от ГОСПОДА го мъчеше. 15 И слугите на Саул му казаха: Ето сега, зъл дух от Бога те мъчист. 14;. 16 Нека сега господарят ни заповяда на слугите си, които са пред теб, да потърсят човек, който умее добре да свири на арфа. И когато злият дух от Бога е върху теб, той ще свири с ръката си и ще ти става добре. 17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и го доведете при мен. 18 А един от слугите отговори и каза: Ето, видях един от синовете на витлеемеца Есей, който умее да свири, силен и храбър мъж, разумен в говорене и красив човек*; и ГОСПОД е с него. 19 Затова Саул изпрати пратеници до Есей да кажат: Изпрати ми сина си Давид, който е с овцете. 20 И Есей взе едно магаре, натоварено с хляб и мех вино, и едно младо яре, и ги изпрати на Саул по сина си Давид. 21 Така Давид дойде при Саул и застана пред него; и той го обикна много и Давид му стана оръженосец. 22 И Саул изпрати до Есей да кажат: Моля те, нека Давид стои пред мен, защото намери благоволение пред мен. 23 И когато духът от Бога идваше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си и на Саул му олекваше и му ставаше добре, и злият дух се оттегляше от него.