1.Thessalonicher 2 | Библия, синодално издание

1 Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно: 2 макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд. 3 Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство; 4 но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим – не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. 5 Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел! 6 Нито човешка слава дирехме – било от вас, било от други: 7 макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си. 8 Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги. 9 Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие. 10 Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите, 11 защото знаете, че всекиго от вас, както баща децата си, 12 ние подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава. 13 Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите. 14 Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите, 15 които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят, 16 които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай. 17 А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви. 18 Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната. 19 Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие? 20 Да, вие сте нашата слава и радост.

Верен

1 Защото вие сами знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен, 2 но макар и пострадали и опозорени по-рано във Филипи, както знаете, ние придобихме смелост в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба. 3 Защото нашето увещание не е от заблуда, нито от нечисти подбуди, нито с измама, 4 а както сме били одобрени от Бога да ни се повери благовестието, така и говорим – не за да угаждаме на хора, а на Бога, който изпитва сърцата ни. 5 Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи или прикрито сребролюбие – Бог е свидетел – 6 нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли, 7 но сме се държали нежно с вас, като майка-кърмачка, която се грижи за децата си. 8 Така, като имахме гореща любов към вас*, бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили. 9 Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие. 10 Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите, 11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си, 12 и ви насърчавахме да живеете достойно за Бога, който ви призовава в Своето царство и слава. 13 И затова и ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, го приехте не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа във вас, вярващите. 14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Иисус, които са в Юдея, понеже и вие пострадахте по същия начин от своите сънародници, както те – от юдеите, 15 които убиха и Господ Иисус, и пророците и прогониха и нас, и на Бога не угаждат, и на всички хора се противопоставят, 16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят и те. Така те винаги допълват греховете си, но гневът ги постигна окончателно. 17 А ние, братя, като останахме без вас за кратко време – като присъствие, а не в нашето сърце – се постарахме още повече, с голямо желание да видим лицето ви*. 18 Затова пожелахме да дойдем при вас – поне аз, Павел, и веднъж, и два пъти – но Сатана ни попречи. 19 Понеже, коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие? 20 Защото вие сте нашата слава и радост.

1.Thessalonicher 2 | Библия, синодално издание Верен