1.Makkabäer 10 | Библия, синодално издание

1 В сто и шейсетата година излезе Александър, син на Антиоха Епифана, и завладя Птолемаида: приеха го, и той се възцари там. 2 Когато чу туй цар Димитрий, събра доста многобройна войска и излезе против него да се бие. 3 Димитрий прати по Ионатана писма с миролюбно предложение, като че искаше да го възвеличае, 4 защото си казваше: „да изпреварим да свържем с него мир, преди той да свърже с Александра против нас: 5 тогава той ще си спомни всичкото зло, което ние направихме нему и на братята му и на народа му“. 6 И той му даде власт да събира войска и да приготвя оръжие, за да бъде негов съюзник, като заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта. 7 Ионатан дойде в Иерусалим и прочете гласно писмата пред целия народ и пред ония, що бяха в крепостта; 8 и много се уплашиха всички, когато чуха, че царят му дал власт да събира войска; 9 а тия, що бяха в крепостта, дадоха на Ионатана заложниците, и той ги върна на родителите им. 10 Ионатан живееше в Иерусалим и почна да строи и да възобновява града, 11 като каза на работниците да градят стените, и планина Сион наоколо да укрепят с четвъртити камъни; и направиха тъй. 12 Тогава другоплеменниците, що бяха в крепостите, построени от Вакхида, избягаха: 13 всеки остави мястото си и отиде в своята земя. 14 Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище. 15 И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха. 16 Тогава той каза: „ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник“. 17 И написа и му прати писмо с тия думи: 18 „цар Александър до брата Ионатана – поздрав. 19 Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел. 20 Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас“. 21 Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия. 22 Чу това Димитрий, огорчи се и каза: 23 „какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка? 24 Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ“. 25 И прати им писмо с такива думи: „цар Димитрий до иудейския народ – поздрав. 26 Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове. 27 Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас: 28 ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове. 29 А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците; 30 и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена. 31 И Иерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му. 32 Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят; 33 и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си. 34 Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни – три дена пред празника и три дена след празника – всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство. 35 Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа. 36 И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски. 37 И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя. 38 И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника. 39 Птолемаида с окръга и подарявам на светилището в Иерусалим за издръжки, потребни на светилището; 40 аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти. 41 И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма. 42 Освен това и петте хиляди сикли сребро, които се взимаха от приходите на светилището, от годишните сборове, и те се отстъпват като принадлежащи на служещите свещеници. 43 И всички, които побягнат в иерусалимския храм и в цялата му черта поради дължими царски повинности и всякакви други, нека бъдат свободни заедно с всичко, що им принадлежи в моето царство. 44 За построяване и възобновяване на светилището разноските ще бъдат давани от царските берии. 45 И за построяване стените на Иерусалим и укреплението им наоколо – разноските ще бъдат давани от царските приходи, а също и за построяване други стени в Иудея“. 46 Ионатан и народът, като изслушаха тия думи, не ГИ повярваха и не ги приеха, защото си спомниха ония големи беди, които Димитрий бе нанесъл на израилтяните, като ги жестоко бе измъчил, 47 и предпочетоха съюза с Александра, защото той пръв им направи миролюбни предложения, – и му помагаха във войните през всички дни. 48 Цар Александър събра голяма войска и се опълчи против Димитрия. 49 И влязоха двамата царе в сражение, и войската на Димитрия удари на бяг; Александър я гони и надви; 50 той твърде настойчиво продължи битката до заник-слънце, – и падна Димитрий в тоя ден. 51 След това Александър прати пратеници при Птоломея, египетски цар, с такива думи: 52 „аз се върнах в земята на моето царство и седнах на престола на моите бащи, взех върховната власт, съкруших Димитрия и завладях нашата страна. 53 Аз влязох с него в сражение, разбихме него и войската му и седнахме на престола на неговото царство. 54 Прочее, да свържем сега приятелство между нас, и дай ми дъщеря си за жена, и да ти стана зет и ще дам на тебе и ней дарове, достойни за тебе“. 55 И отговори Птоломей тъй: „щастлив е денят, в който ти се върна в земята на твоите бащи и седна на престола на царството им. 56 Сега ще изпълня за тебе това, що ми писа, само дойди при мене в Птолемаида, да се видим един с друг, и ще се сродя с тебе, както рече“. 57 И тръгна Птоломей от Египет, сам и Клеопатра, дъщеря му, и дойдоха в Птолемаида в сто шейсет и втората година. 58 Цар Александър го посрещна, и той му даде Клеопатра, дъщеря си, и направи сватбата и в Птолемаида с голям блясък, както прилича на царе. 59 Цар Александър писа също на Ионатана, за да излезе да го посрещне. 60 Ионатан отиде в Птолемаида с разкош, представи се на двамата царе и надари със сребро и злато и много дарове тях и приближените им, и спечели благоволението им. 61 Тогава се събраха против него мъже зловредни, мъже беззаконни изсред Израиля, за да го оклеветят; но царят не обърна внимание на тях. 62 И заповяда царят да съблекат на Ионатана дрехите и да го облекат в порфира, – и тъй направиха. 63 След това царят го тури при себе си и каза на своите управители: „излезте с него всред града и разгласете, щото никой да не смее да го клевети в нищо и никой да го не тревожи с никаква работа“. 64 Когато клеветниците видяха славата му, как той биде провъзгласяван и как биде облечен в порфира, всички се разбягаха. 65 Тъй го прослави царят и го вписа в числото на първите приятели, като го назначи военачалник и областен управител. 66 И върна се Ионатан в Иерусалим с мир и радост. 67 Но в сто шейсет и петата година дойде от Крит Димитрий, син на Димитрия, в земята на бащите си. 68 Като чу това, цар Александър твърде се огорчи и се върна в Антиохия. 69 И тури Димитрий за военачалник Аполония, управител на Келе-Сирия; тоя събра голяма войска, разположи стана си при Иамния и прати, та казаха на първосвещеник Ионатана: 70 „само ти един се превъзнасяш над нас, а пък аз се изложих на присмех и срам чрез тебе. Защо ни противостоиш в планините? 71 Ако се надяваш на твоите военни сили, слез при нас в равнината, и там ще си премерим силите, защото с мене е войската на градовете. 72 Попитай и узнай, кой съм аз и другите, които ми помагат, и ще ти кажат: не е възможно да устоите пред нашето лице, защото дваж бидоха прогонвани в своята земя твоите бащи. 73 И сега против такава конница и такава войска ти не можеш устоя в равнината, дето няма ни камъни, ни теснини, ни място за убежище“. 74 Когато Ионатан изслуша тия Аполониеви думи, ободри се духом, избра десет хиляди мъже, излезе из Иерусалим, а брат му Симон се присъедини към него, за да му помага. 75 И разположи стан при Иопия; но не можеха да влязат в града, защото в Иопия беше Аполониевата стража; и те почнаха да воюват против нея. 76 Тогава уплашените жители му отвориха града, и Ионатан завладя Иопия. 77 Като чу туй, Аполоний взе три хиляди конника и голяма войска, па потегли за Азот, като да искаше да мине през него, а между туй дойде в равнината, защото имаше голяма конница и се надяваше на нея. 78 Ионатан пък вървя след него до Азот, и удариха се войските. 79 В туй време Аполоний тури хиляда ездачи в скришно място зад тях; 80 но Ионатан узна, че зад него има засада. И обиколиха войската му и хвърляха в народа стрели от сутринта до вечерта; 81 народът пък стоеше, както бе заповядал Ионатан; най-после ездачите се умориха. 82 Тогава Симон поведе войската си и нападна отряда, защото конниците изнемощяха; те бяха разбити от него и удариха на бяг. 83 Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят. 84 Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него. 85 Убити от меч и изгорени имаше до осем хиляди мъже. 86 Оттам тръгна Ионатан и разположи стан срещу Аскалон; но жителите на града го посрещнаха в голяма почест. 87 И върна се Ионатан с всички, които бяха при него в Иерусалим, с много плячка. 88 Когато цар Александър чу за тия събития, изново почете Ионатана, 89 като му прати златна тока, каквато според обичая се даваше на царските роднини, и му подари да владее наследствено Акарон и цялата му област.

1.Makkabäer 10 | Библия, синодално издание Верен