1.Chronik 16 | Библия, синодално издание Верен

1.Chronik 16 | Библия, синодално издание
1 Донесоха ковчега Божий и го поставиха сред скинията, която Давид бе направил за него, и принесоха Богу всесъжения и мирни жертви. 2 Когато Давид свърши всесъженията и принасянето мирни жертви, благослови народа в име Господне, 3 и раздаде на всички израилтяни, и на мъже и на жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино. 4 И постави той на служба пред ковчега Господен някои от левитите, за да славословят, благодарят и превъзнасят Господа, Бога Израилев: 5 Асафа – за главен, втори след него Захария, Иеиела, Шемирамота, Иехиила, Мататия, Елиава, Ванея, Овед-Едома и Иеиела с псалтири и гусли, и Асафа – да свири на кимвали, 6 а Ванея и Озиила, свещениците, – да тръбят постоянно пред ковчега на завета Божий. 7 В оня ден Давид първи път даде псалом за славословие Господу чрез Асафа и братята му: 8 славете Господа, прогласявайте името Му; разгласяйте делата Му между народите; 9 пейте Му, свирете Му; разказвайте за всичките Му чудеса; 10 хвалете се с Неговото свето име; да се весели сърцето на ония, които търсят Господа; 11 потърсете Господа и силата Му, търсете непрестанно лицето Му, 12 спомняйте си чудесата, които е извършил, личбите Му и съдбите от устата Му, 13 вие, семе Израилево, раби Негови, синове Иаковови, избраници Негови! 14 Той е Господ, Бог наш; Неговите съдби са по цялата земя. 15 Помнете вечно завета Му, словото, което заповяда за хиляди родове, 16 онова, което завеща на Авраама и в което се кле на Исаака, 17 и което постави на Иакова за закон и на Израиля за вечен завет, 18 думайки: на тебе ще дам земята Ханаанска, за ваш наследствен дял. 19 Те тогава бяха малобройни, нищожни и пришълци в нея, 20 и прехождаха от народ към народ и от едно царство към друг народ; 21 но Той не позволи никому да ги обижда и изобличаваше за тях царете: 22 не докосвайте се до Моите помазаници и не правете зло на Моите пророци. 23 Пей Господу, цяла земьо, благовестете от ден на ден спасението Му. 24 Разгласяйте всред езичниците славата Му, между всички народи чудесата Му, 25 защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове. 26 Защото всички богове на народите са нищо, а Господ небесата сътвори. 27 Слава и величие пред лицето Му, сила и радост в Неговото (свето) място. 28 Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест, 29 въздайте Господу славата на името Му. Вземете дар, идете пред лицето Му, поклонете се Господу с благолепието на светинята Му. 30 Трепери пред Него, цяла земьо, защото Той основа вселената, тя няма да се поклати. 31 Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува! 32 Да ехти морето и всичко, що го напълня, да се радва полето и всичко, що е в него. 33 Да ликуват заедно всички дървеса дъбравни пред лицето на Господа, защото Той иде земята да съди. 34 Славете Господа, защото милостта Му е вовеки, 35 и кажете: спаси ни, Боже, Спасителю наш! събери ни и ни избави от народите, да славим Твоето свето име и да се хвалим с Твоята слава! 36 Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин, алилуия! 37 Давид остави там, пред ковчега на завета Господен, Асафа и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, всеки ден, 38 и Овед-Едома и братята му, шейсет и осем души; Овед-Едома, сина Идитунов, и Хоса – за вратари; 39 а свещеник Садока и братята му свещеници остави пред Господнето жилище, що беше на висината в Гаваон, 40 за да принасят всесъжения Господу върху всесъженния жертвеник постоянно сутрин и вечер, и за всичко, що е писано в закона на Господа, който Той е дал на Израиля; 41 и с тях Емана и Идитуна и другите избраници, които бяха назначени поименно, за да славят Господа, защото милостта Му е вовеки. 42 При тях Еман и Идитун славеха Бога, свирейки с тръби и кимвали и с разни свирала; а синовете Идитунови постави при вратата. 43 И тръгна си целият народ, всеки у дома си; отиде си и Давид, за да благослови своя дом.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Така внесоха Божия ковчег и го поставиха сред шатъра, който Давид беше разпънал за него. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Бога. 2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните жертви, той благослови народа в ГОСПОДНОТО Име. 3 После раздаде на целия Израил, от мъж до жена, по един хляб, по един калъп фурми и по един калъп сушено грозде на всекиго. 4 И определи някои от левитите да служат пред ГОСПОДНИЯ ковчег, да припомнят, да благодарят и да хвалят ГОСПОДА, Израилевия Бог: 5 Главният беше Асаф, вторият след него – Захария, и Еиил, и Семирамот, и Ехиил, и Мататия, и Елиав, и Ваная, и Овид-Едом, и Еиил с лири и арфи, а Асаф свиреше с кимвали, 6 а свещениците Ваная и Яазиил бяха постоянно с тръби пред ковчега на Божия завет. 7 Тогава, в онзи ден, Давид за първи път нареди на Асаф и на братята му да славят ГОСПОДА: 8 Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му; известявайте сред народите делата Му! 9 Пейте Му, пейте Му псалми; говорете за всичките Му чудни дела*! 10 Хвалете се с Неговото свято Име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА! 11 Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги! 12 Помнете чудните Му дела, които е извършил; знаменията Му и присъдите на устата Му, 13 ти, потомство на слугата Му Израил; вие, синове на Яков, Негови избрани! 14 Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя. 15 Помнете завета Му до века; словото, което е заповядал за хиляда поколения, 16 завета, който е сключил с Авраам и клетвата Му към Исаак, 17 завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет, 18 като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви. 19 Когато бяхте малобройни, само малко и странници в нея, 20 когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ, 21 Той не остави никого да ги угнети и смъмри царе заради тях, 22 казвайки: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци! 23 Пейте на ГОСПОДА, цяла земя; възвестявайте от ден на ден спасението Му! 24 Прогласявайте между езичниците Неговата слава; между всичките народи – чудните Му дела! 25 Защото ГОСПОД е велик и всеславен; страшен е над всички богове. 26 Защото всичките богове на народите са нищо*, а ГОСПОД е направил небесата. 27 Пред Него са блясък и величие; сила и радост са мястото Му. 28 Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила! 29 Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате пред Него; поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие! 30 Треперете пред Него, цяла земя! И светът стои здраво, няма да се поклати. 31 Нека се веселят небесата и нека ликува земята! Нека се каже между народите: ГОСПОД царува! 32 Нека бучи морето и всичко в него; нека се весели полето и всичко по него. 33 Тогава ще ликуват дърветата на гората пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята. 34 Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна! 35 И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни; събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти Име и да тържествуваме в Твоята слава. 36 Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ каза: Амин! – и възхвали ГОСПОДА. 37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега според нужното за всеки ден; 38 и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; а Овид-Едом, сина на Едутун, и Оса – за вратари. 39 А свещеник Садок и братята му, свещениците, остави пред ГОСПОДНАТА скиния на височината, която беше в Гаваон, 40 да принасят постоянно всеизгаряне на ГОСПОДА върху олтара за всеизгарянията, сутрин и вечер, според всичко писано в ГОСПОДНИЯ закон, който Той заповяда на Израил. 41 И с тях остави Еман и Едутун, и останалите избрани, определени по име, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна*. 42 И при тях, при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят, и Божиите музикални инструменти. А синовете на Едутун бяха вратари. 43 И целият народ се разотиде, всеки у дома си. И Давид се върна, за да благослови дома си.