1.Korinther 9 | Библия, синодално издание

1 Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? 2 Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа. 3 Това е моята защита против ония, които ме осъждат 4 Нима нямаме власт да ядем и да пием? 5 Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим? 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото? 8 Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото? 9 Защото в Моисеевия закон е писано: „не вързвай устата на вол, който вършее“. Нима за воловете се грижи Бог? 10 Или казва това главно за нас? – Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква. 11 Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? 12 Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. 13 Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното? 14 Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз се не възползувах ни с едно от тия права; и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата. 16 Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам! 17 Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба. 18 А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието. 19 Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях: 20 за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните; 21 за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон; 22 за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои. 23 А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага. 24 Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта. 25 Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух; 27 но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.

Верен

1 Не съм ли свободен?* Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа. 3 Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази: 4 Нямаме ли и ние право да ядем и да пием? 5 Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим? 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото? 9 Защото в Мойсеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог, 10 или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното? 12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос. 13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара? 14 Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми. 16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам. 17 Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. 18 Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието. 19 Защото, въпреки че съм свободен от всички хораст. 1;, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора. 20 За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон – въпреки че сам аз не съм под закон – за да спечеля онези, които са под закон; 21 на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон – въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос – за да спечеля онези, които нямат закон; 22 за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. 23 И това правя заради благовестието – за да участвам и аз в него. 24 Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите. 25 А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; 27 а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.

1.Korinther 9 | Библия, синодално издание Верен