1.Korinther 7 | Библия, синодално издание

1 А за което ми бяхте писали – добре е за човека да се не допира до жена. 2 Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. 3 Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа. 4 Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. 5 Недейте се лишава един от други освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. 6 Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. 7 Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един – тъй, други – инак. 8 А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. 9 Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10 А на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж, – 11 ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъж да не оставя жена си. 12 А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; 13 и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. 14 Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети. 15 Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог. 16 Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената? 17 Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви. 18 Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва. 19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко. 20 Всякой да си остава в званието, в което е призван. 21 Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството. 22 Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов. 23 Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци. 24 Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога. 25 За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен. 26 Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй. 27 Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. 28 Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя. 29 Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; 30 и които плачат – като че не плачат; и които се радват – като че се не радват; и които купуват – като че не притежават; 31 и които се ползуват от тоя свят – като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят. 32 Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди Господу; 33 а жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената. 34 Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи – как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи – как да угоди на мъжа си. 35 Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено. 36 Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват. 37 Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. 38 Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави. 39 Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж и; ако пък умре мъж и, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. 40 Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

Верен

1 А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена. 2 Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж. 3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената – с мъжа. 4 Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената. 5 Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате. 6 Но това казвам като позволение, а не като заповед. 7 Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога – един така, а друг иначе. 8 А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен. 9 Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10 А на женените поръчвам, и то не аз*, а Господ: жена да не напуска мъжа си; 11 но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си. 12 А на другите казвам азст. 10;, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя. 13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети. 15 Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир. 16 Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си? 17 Но както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва. И така нареждам за всичките църкви. 18 Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва. 19 Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди. 20 Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован. 21 Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре се възползвай. 22 Защото този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; също така и този, който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос. 23 С цена сте били купени, не ставайте роби на хора. 24 Братя, нека всеки остане пред Бога в това, в което е бил призован. 25 Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде достоен за доверие. 26 И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро: добре е за човека да остане така, както си е. 27 Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена. 28 Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля. 29 Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; 30 и онези, които плачат – като че не плачат; които се радват – като че не се радват; които купуват – като че не притежават; 31 и които си служат със света – като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава. 32 А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно – как да угажда на Господа; 33 а жененият се грижи за това, което е световно – как да угажда на жена си. 34 Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно – да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно – как да угажда на мъжа си. 35 И това казвам за ваша собствена полза – не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да постоянствате в Господа, без да се отвличате. 36 Но ако някой мисли, че постъпва нередно със своята девица, ако ѝ е преминала цветущата възраст, и ако трябва да стане така, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят. 37 Но този, който стои твърд в сърцето си, като не бива принуден, а има власт над волята си, и е решил това в сърцето си – да запази своята девица – прави добре. 38 Така че този, който омъжи девицата си, прави добре; а който не я омъжи, прави по-добре. 39 Жената е обвързана дотогава, докогато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът ѝ умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа. 40 Но по мое мнение, по-щастлива е, ако си остане така. А мисля, че и аз имам Божия Духст. 25;.

1.Korinther 7 | Библия, синодално издание Верен