1.Korinther 13 | Библия, синодално издание Верен

1.Korinther 13 | Библия, синодално издание
1 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. 2 Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм. 3 И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува. 4 Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5 не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6 на неправда се не радва, а се радва на истина; 7 всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8 Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. 9 Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10 но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне. 11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. 12 Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13 А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3 И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва. 4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати. 9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, 10 но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското. 12 Защото сега виждаме неясно, като в огледало*, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. 13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.