Jakobus 3 | Библия, синодално издание

1 Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, 2 защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. 3 Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. 4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае; 5 тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; 6 и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената; 7 защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество, 8 а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. 9 С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. 10 Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде. 11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? 12 Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода. 13 Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. 14 Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: 15 това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; 16 защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. 17 А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 18 Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.

Верен

1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда. 2 Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. 3 Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. 4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията. 5 Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва! 6 И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла. 7 Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството; 8 но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова. 9 С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие! 10 От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така. 11 Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода? 12 Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода. 13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта. 14 Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината. 15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска; 16 защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло. 17 Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 18 А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.

Jakobus 3 | Библия, синодално издание Верен