4.Mose 35 | Библия, синодално издание

1 И рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки: 2 заповядай на синовете Израилеви да дадат на левитите от дяловете на владението си градове за живеене, и поле около градовете дайте на левитите: 3 в градовете ще живеят те, а полето ще бъде за добитъка им, за имота им и за всички техни житейски потреби. 4 Полето около градовете, което ще дадете на левитите, трябва да се простира от градската стена (две) хиляди лакти околовръст. 5 И отмерете вън от града, откъм изток две хиляди лакти, откъм юг две хиляди лакти, откъм запад две хиляди лакти, откъм север две хиляди лакти, а в средата да бъде градът: такова ще им бъде полето около градовете. 6 Между градовете, които ще дадете на левитите, (да има) шест града за убежище, дето ще позволите да забягват убийци; и освен тях дайте четирийсет и два града; 7 всички градове, които трябва да дадете на левитите, да бъдат четирийсет и осем града, с поле около тях. 8 И кога давате градовете от владението на синовете Израилеви, давайте от по-голямото – повече, от по-малкото – помалко; всяко коляно, според дела си, който ще получи, нека даде от своите градове на левитите. 9 И рече Господ на Моисея, думайки: 10 обади на синовете Израилеви и им кажи: кога минете през Иордан в Ханаанската земя, 11 изберете си градове, които да ви бъдат градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който без умисъл е убил човек; 12 и тия градове да ви бъдат убежище от отмъстителя (за кръв), та да не бъде погубен оня, който е извършил убийство, преди да излезе на съд пред общината. 13 А градовете, които ще дадете, градовете за убежище, трябва да бъдат шест: 14 три града дайте отсам Иордан и три града дайте в Ханаанската земя; те трябва да бъдат градове за убежище; 15 тия шест града да бъдат убежище за синовете Израилеви, за пришълеца и за преселника между вас, за да забягва в тях всеки, който без умисъл е убил човек. 16 Ако някой удари някого с желязно оръдие тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен; 17 и ако някой удари някого с камък из ръка, който може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен; 18 или ако удари с дървено оръдие из ръка, което може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен; 19 отмъстителят за кръв сам може да умъртви убиеца: щом го срещне, може сам да го умъртви; 20 ако някой блъсне някого от омраза, или с умисъл хвърли върху него нещо тъй, че тоя умре, 21 или от вражда го удари с ръка тъй, че тоя умре, то който е ударил, да бъде умъртвен, той е убиец; отмъстителят за кръв може да умъртви убиеца, щом го срещне. 22 Ако ли го блъсне, без да ще, без вражда, или хвърли връх него нещо без умисъл, 23 или, без да съгледа, изтърве отгоре му някой камък, който може да причини смърт, тъй че оня умре, но той не му е бил враг и не му е желаел зло, 24 то общината да реши делото между убиеца и отмъстителя за кръв според тия наредби; 25 и общината да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръв, и да го върне в града на неговото убежище, където той е забягнал, за да живее там до смъртта на великия свещеник, който е помазан със свещен елей; 26 ако ли убиецът излезе вън от чертата на града за убежище, където е забягнал, 27 и отмъстителят за кръв го намери вън от чертата на града на неговото убежище, и отмъстителят за кръв умъртви тоя убиец, той няма да бъде виновен за кръвнина, 28 защото оня трябваше да живее в града на убежището си до смъртта на великия свещеник, а след смъртта на великия свещеник убиецът трябваше да се върне в земята на владението си. 29 Това да ви бъде законна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища. 30 Ако някой убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели; но един свидетел не е достатъчен за осъждане на смърт. 31 И не вземайте откуп за душата на убиеца, който е виновен за смърт, но го предавайте на смърт. 32 И не вземайте откуп за забягналия в убежищен град, за да му позволите да живее в земята си, преди да умре (великият) свещеник. 33 Не осквернявайте земята, на която (ще живеете); защото кръвта осквернява земята, и земята се не очистя от проляната върху нея кръв инак, освен с кръвта на оногова, който я е пролял. 34 Да не осквернявате земята, на която живеете, сред която обитавам Аз; защото Аз, Господ, обитавам между синовете Израилеви.

Верен

1 И ГОСПОД говори на Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон, и каза: 2 Заповядай на израилевите синове да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да живеят; да дадете на левитите и землища за градовете им около тях. 3 Градовете да им бъдат за живеене, а землищата да им бъдат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни. 4 Землищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя извън градската стена наоколо. 5 Да отмерите извън града на източната страна две хиляди лакътя и на южната страна две хиляди лакътя, и на западната страна две хиляди лакътя, и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат землищата около градовете им. 6 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест прибежищни града, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града. 7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, заедно със землищата им да бъдат четиридесет и осем града. 8 А що се отнася до градовете, които ще дадете от притежанието на израилевите синове, от многото градове дайте много, а от малкото дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило. 9 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 10 Говори на израилевите синове и им кажи: Когато минете през Йордан в ханаанската земя, 11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат прибежищни градове, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка. 12 Те да ви бъдат градове за прибежище от отмъстителябукв.: изкупителя, близък роднина, за да не умре убиецът, преди да се изправи пред обществото на съд. 13 И от градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат прибежищни градове. 14 Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в ханаанската земя; да бъдат прибежищни градове. 15 Тези шест града да бъдат прибежище за израилевите синове и за чужденеца, и за заселника помежду им, за да може да прибягва там всеки, който убие човек по погрешка. 16 Но ако го е ударил с железен инструмент, така че той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви. 17 И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртвист. 16;. 18 Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртвист. 16;. 19 Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви. 20 И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял, 21 или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртвист. 16;, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне. 22 Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него, 23 или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло; 24 тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила; 25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло. 26 Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал, 27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв; 28 защото убиецът трябва да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си. 29 Това да ви бъде правна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища. 30 Всеки, който убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели. Но не може само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви. 31 И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртвист. 16;. 32 Да не вземате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищния си град, за да се върне да живее в земята си преди смъртта на свещеника. 33 И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял. 34 И да не оскверняваш земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, ГОСПОД, обитавам сред израилевите синове.

4.Mose 35 | Библия, синодално издание Верен