Richter 8 | Библия, синодално издание

1 И му казаха Ефремовци: защо стори тъй, че не ни повика, когато отиваше да воюваш с мадиамци? И силно се караха с него. 2 Гедеон им отговори: сторих ли нещо такова, каквото вие сега? Не са ли баберките на Ефрема по-добри от гроздобера на Авиезера? 3 Във ваши ръце Бог предаде мадиамските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи. 4 И дойде Гедеон при Иордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете. 5 И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана. 6 Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти? 7 Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили. 8 Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот. 9 Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула. 10 А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци. 11 Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно. 12 Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мадиамски царе Зевея и Салмана. и докара в смущение целия стан. 13 Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес. 14 И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и стареите сокхотски – седемдесет и седем души. 15 След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци? 16 И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските стареи, жители на Сокхот, 17 и събори Пенуелската кула и изби градските жители. 18 И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе – всеки приличаше на царски син. 19 Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил. 20 И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад. 21 Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им. 22 И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци. 23 Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее. 24 Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.) 25 Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си. 26 Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сикли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им. 27 От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом. 28 Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона. 29 И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом. 30 Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени. 31 Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех. 32 И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова. 33 След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита; 34 и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове, 35 и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля.

Верен

1 А мъжете от Ефрем му казаха: Какво е това, което ни направи ти, като не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И много се караха с него. 2 А той им каза: Какво съм извършил сега аз в сравнение с вас? Пабиръкът на Ефрем не е ли по-добър от гроздобера на Авиезер? 3 Във вашите ръце Бог предаде владетелите на Мадиам – Орив и Зив. И какво съм могъл да извърша аз в сравнение с вас? Тогава гневът им се отвърна от него, когато той каза това нещо. 4 После Гедеон дойде при Йордан и го премина, той и тристата мъже, които бяха с него; бяха изтощени, но още преследваха врага. 5 И той каза на сокхотските мъже: Моля ви, дайте няколко хляба на народа, който ме следва, защото са изтощени, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салмана. 6 А сокхотските началници му казаха: Ръцете на Зевей и на Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти? 7 А Гедеон каза: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салмана в ръката ми, аз ще разкъсам плътта ви с тръните на пустинята и с бодилите! 8 И се изкачи оттам във Фануил и им говори по същия начин; но и фануилските мъже му отговориха така, както бяха отговорили сокхотските мъже*. 9 Тогава той също говори на фануилските мъже и каза: Когато се върна в мир, ще съборя тази кула! 10 А Зевей и Салмана бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всички, които бяха останали от цялата войска на източните жители; защото падналите бяха сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч. 11 И Гедеон се изкачи по пътя на онези, които живееха в шатри, на изток от Нова и Йогвея и разби войската, докато войската се чувстваше в безопасност. 12 А Зевей и Салмана побягнаха и той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салмана, и разби цялата войска. 13 Тогава Гедеон, синът на Йоас, се върна от войната от възвишението Херес. 14 И хвана един младеж от сокхотските мъже и го разпита. И той му написа имената на началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже. 15 И той дойде при сокхотските мъже и каза: Ето тук Зевей и Салмана, за които ми се подиграхте и казахте: Ръцете на Зевей и Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на изтощените ти мъже? 16 И взе старейшините на града и тръни от пустинята и бодили и наказа с тях сокхотските мъже. 17 После събори кулата на Фануил и изби градските мъже. 18 И каза на Зевей и Салмана: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Като теб, такива бяха; всеки приличаше на царски син. 19 А той каза: Това бяха братята ми, синовете на майка ми. Жив е ГОСПОД – ако ги бяхте оставили живи, нямаше да ви убия! 20 И каза на Етер, първородния си: Стани, убий ги! Но младежът не изтегли меча си, защото се страхуваше, понеже беше още младеж. 21 А Зевей и Салмана казаха: Стани ти и ни нападни, защото какъвто е човекът, такава е и силата му. И Гедеон стана и уби Зевей и Салмана, и взе полумесеците, които бяха на вратовете на камилите им. 22 Тогава израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас – и ти, и синът ти, и синът на сина ти – защото ни освободи от ръката на Мадиам! 23 А Гедеон им каза: Няма аз да владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; ГОСПОД ще владее над вас. 24 И Гедеон им каза: Ще ви помоля една молба: нека всеки от вас ми даде обиците от плячката си; защото те имаха златни обици, понеже бяха исмаиляни. 25 А те отговориха: Ще ти дадем на драго сърце. И постлаха една дреха и всеки хвърляше в нея обиците от плячката си. 26 И теглото на златните обици, които той поиска, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен полумесеците, медальоните и пурпурните дрехи, които бяха на мадиамските царе, и освен огърлиците, които бяха на вратовете на камилите им. 27 И Гедеон направи от тях ефод и го постави в града си, в Офра*. И там целият Израил блудства след него; и той стана примка за Гедеон и за дома му. 28 Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава. И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години. 29 И Ероваал, синът на Йоас, отиде и живя в дома си. 30 А Гедеон имаше седемдесет сина, които бяха излезли от семенниците му, защото имаше много жени. 31 Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех. 32 И Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра* на авиезерците. 33 И щом Гедеон умря, израилевите синове отново блудстваха с ваалимите и направиха Ваалверит свой бог. 34 И израилевите синове не си спомниха ГОСПОДА, своя Бог, който ги беше избавил от ръцете на всичките им врагове отвсякъде. 35 И не оказаха милост на дома на Ероваал, който е Гедеон, според цялото добро, което той беше направил на Израил.

Richter 8 | Библия, синодално издание Верен