Richter 19 | Библия, синодално издание Верен

Richter 19 | Библия, синодално издание
1 В ония дни, когато Израил нямаше цар, живееше един левит на склона на Ефремова планина. Той си взе наложница от Витлеем Иудейски. 2 Наложницата му се скара с него и си отиде в бащиния си дом във Витлеем Иудейски и остана там четири месеца. 3 Мъж и стана и отиде при нея, за да я придума и да я върне при себе си. С него беше слугата му и два осела. Тя го въведе в бащината си къща. 4 Тъстът му, бащата на тая млада жена, като го видя, посрещна го радостно и го задържа. И той прекара у него три дни: ядоха, пиха и нощуваха там. 5 На четвъртия ден станаха рано, стана и той, за да си върви. И бащата на младата жена каза на зетя си: подкрепи сърцето си с къшей хляб, и след това ще тръгнете. 6 Те останаха, и двамата заедно ядоха и пиха. И бащата на младата жена каза на тоя човек: остани още една нощ, и нека се повесели сърцето ти. 7 Човекът бе станал, за да си върви, но тъстът му го склони, и той пак нощува там. 8 На петия ден сутринта той стана, за да си върви. И бащата на младата жена каза: подкрепи сърцето си (с хляб), и почакайте, докле се превали денят. И ядоха двамата (и пиха). 9 И стана човекът да си върви, той, наложницата му и слугата му. И тъстът му, баща на младата жена, му каза: ето, взе да се мръква, пренощувайте, моля ви; ето, денят е на свършване, пренощувай тука, нека се повесели сърцето ти; утре ранко тръгнете на път, и ще си идеш у дома си. 10 Но мъжът не се съгласи да пренощува, стана и тръгна; и наближи до Иевус, който е сега Иерусалим; с него двата натоварени осела и наложницата му с него. 11 Когато бяха близо до Иевус, денят се беше вече превалил. И слугата каза на господаря си: да се отбием в тоя иевусейски град и да пренощуваме в него. 12 Господарят му отговори: не, няма да отидем в град на другоплеменници, които не са от синовете Израилеви, а ще гоним Гива. 13 И каза на слугата си: ще стигнем до едно от тия места и ще нощуваме в Гива, или в Рама. 14 И тръгнаха, и вървяха, и слънце ги залезе близо при Гива Вениаминова. 15 И те се отбиха там, за да идат да пренощуват в Гива. Като влезе, той седна на градската стъгда, ала никой ги не покани у дома си да пренощуват. 16 И ето, един старец си идваше вечерта от полска работа; той беше родом от Ефремова планина и живееше в Гива. Жителите пък от това място бяха Вениаминови синове. 17 Като подигна очи, той видя на градската стъгда пътника. И старецът попита: къде отиваш и отде идеш? 18 Той му отговори: от Витлеем Иудейски отиваме за Ефремова планина, отдето съм аз; ходих до Витлеем Иудейски, а сега отивам към дома Господен; и никой ме не поканва у дома си; 19 имаме си и слама и храна за ослите си; също хляб и вино за мене и за твоята рабиня и за тоя слуга има у твоите раби, за нищо нямаме нужда. 20 Старецът му каза: бъди спокоен: каквато нужда имаш, аз ще се погрижа, само на улицата не нощувай. 21 И го заведе у дома си и даде храна на ослите (му), а сами те умиха нозете си, ядоха и пиха. 22 Когато развеселиха сърцето си, ето, градските жители, развратници, заобиколиха къщата, захлопаха на вратата и думаха на стареца, стопанин на къщата: изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем. 23 Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: не, братя мои, не правете зло, когато тоя човек е влязъл в къщата ми, не правете това безумие; 24 ето, аз имам дъщеря мома, и той има наложница; ще ги изведа, опозорете ги и правете с тях, каквото ви е угодно; а с тоя човек не правете това безумие. 25 Но те не искаха да го слушат. Тогава мъжът взе наложницата си и я изведе при тях на улицата. Те я познаха и изнасилваха цяла нощ до сутринта. И я пуснаха призори. 26 И призори дойде жената, и падна при къщните врата на човека, у когото беше господарят и, и лежа до съмване. 27 Господарят и стана сутринта, отвори къщните врата и излезе, за да тръгне на път: и ето, наложницата му лежи пред къщните врата, и ръцете и на прага. 28 Той и каза: стани, ще вървим. Но отговор нямаше (защото тя бе умряла). Той я тури на осела, стана и замина за мястото си. 29 Като дойде у дома си, взе нож, улови наложницата си, наряза я по членовете и на дванайсет части и изпрати по всички предели Израилеви. 30 Всеки, който видя това, думаше: не е бивало и не е виждано такова не що от деня, когато Израилевите синове излязоха из Египетската земя доднес. (На проводените пък от него човеци той заповяда и каза: тъй думайте по цял Израил: бивало ли е някога такова нещо?) Размислете за това, посъветвайте се и кажете.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 А в онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше в покрайнините на хълмистата земя на Ефрем. Той си взе наложница от Витлеем Юдейски. 2 Но наложницата му блудства против него и си отиде от него в бащиния си дом във Витлеем Юдейски, и остана там известно време, четири месеца. 3 Тогава мъжът ѝ стана и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, и взе със себе си слугата си и две магарета. И тя го заведе в бащиния си дом; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост. 4 И тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и той остана при него три дни; и ядоха и пиха, и нощуваха там. 5 А на четвъртия ден станаха рано сутринта и той се вдигна да си отиде; но бащата на младата жена каза на зет си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидете. 6 И те седнаха и ядоха и пиха двамата заедно; и бащата на младата жена каза на мъжа: Склони, моля те, да останеш през нощта, и нека се развесели сърцето ти. 7 А когато мъжът стана, за да си отиде, тъстът му го принуди и той пак пренощува там. 8 А на петия ден той стана да си отиде рано сутринта, но бащата на младата жена каза: Моля те, подкрепи сърцето си и чакай, докато превали денят. И двамата ядоха. 9 И когато човекът стана да си отиде – той и наложницата му, и слугата му – тъстът му, бащата на младата жена, му каза: Ето сега, денят наближава към вечерта; моля ви, пренощувайте. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете на път рано, за да си отидеш в шатрата си. 10 Но човекът не пожела да пренощува; и стана и тръгна, и дойде срещу Евус, който е Ерусалим. А с него имаше две оседлани магарета и наложницата му беше с него. 11 И когато бяха близо до Евус и денят беше почти преминал, слугата каза на господаря си: Ела, моля те, и нека влезем в този евусейски град и да пренощуваме в него. 12 Но господарят му му каза: Няма да влезем в град на чужденци, които не са от израилевите синове, а ще продължим до Гавая. 13 И каза на слугата си: Ела да се приближим до едно от тези места и да пренощуваме в Гавая или в Рама. 14 И те отминаха Евус и продължиха; и слънцето залезе над тях близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин. 15 И те се отбиха там, за да влязат да пренощуват в Гавая. И той влезе и седна на площада на града, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват. 16 И ето, един старец идваше от работата си на полето вечерта. А този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше чужденец в Гавая, а местните хора бяха вениаминци. 17 И като повдигна очи, той видя пътника на площада на града. И старецът каза: Накъде отиваш и откъде идваш? 18 А той му каза: Ние пътуваме от Витлеем Юдейски към покрайнините на хълмистата земя на Ефрем, защото аз съм оттам. Ходих до Витлеем Юдейски и сега вървя с ГОСПОДНИЯ дом, но никой не ме прибира в къщата си. 19 А ние си имаме и слама, и храна за магаретата си, и хляб и вино за мен, за слугинята ти и за младежа, който е със слугите ти; не ни липсва нищо. 20 И старецът каза: Мир на теб! Но нека аз се погрижа за всичките ти нужди; само не оставай през нощта на площада. 21 И той го заведе в къщата си и даде храна на магаретата. И те си измиха краката и ядоха, и пиха. 22 И като веселяха сърцата си, ето, градските мъже, мъже, които бяха зли мъже*, заобиколиха къщата, като блъскаха по вратата и говореха на стареца, домакина, и казваха: Изведи мъжа, който влезе в къщата ти, за да го познаем! 23 А човекът, домакинът на дома, излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Моля ви, не вършете това зло! След като този човек е дошъл в дома ми, не правете това безумие! 24 Ето девствената ми дъщеря и неговата наложница; нека тях ви изведа навън сега, тях опозорете и с тях сторете каквото искате; но на този човек не правете такова безумно нещо! 25 Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава човекът взе наложницата си и им я изведе навън. И те я познаха и се гавриха с нея през цялата нощ до сутринта; и като се зазори, я пуснаха. 26 И на зазоряване жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, където беше господарят ѝ, и лежа там до съмване. 27 Когато господарят ѝ стана на сутринта и отвори вратите на къщата, и излезе, за да си отиде по пътя, ето, жената, наложницата му, беше там, паднала на входа на къщата с ръце на прага. 28 И той ѝ каза: Стани да си вървим. Но никой не отговори. Тогава той я вдигна на магарето и човекът стана и отиде на мястото си. 29 И когато дойде в къщата си, взе нож, хвана наложницата си и я разсече на дванадесет части, с костите ѝ, и я изпрати по всичките области на Израил. 30 И всички, които видяха това, казаха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, в който израилевите синове излязоха от египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и говорете!