Richter 17 | Библия, синодално издание

1 Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха. 2 Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа! 3 И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го. 4 Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха. 5 И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник. 6 В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право. 7 Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно; 8 тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха. 9 И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря. 10 А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана. 11 Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син. 12 Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха. 13 И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.

Верен

1 И имаше един човек от хълмистата земя на Ефрем, който се казваше Михей. 2 И той каза на майка си: Хилядата и сто сребърни сикъла, които ти бяха взети, за които ти изрече клетва и я каза в ушите ми, ето, среброто е у мен; аз го взех. А майка му каза: Благословен да е синът ми от ГОСПОДА! 3 И той върна хилядата и сто сребърни сикъла на майка си, а майка му каза: Аз бях посветила среброто от ръката си на ГОСПОДА за сина си, да направи изваян идол и излят идол. И сега ти го давам обратно. 4 И той върна среброто на майка си, а майка му взе двеста сребърни сикъла и ги даде на златаря, и той направи от тях изваян идол и излят идол; и той беше поставен в дома на Михей. 5 А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник. 6 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро. 7 А имаше един младеж от Витлеем Юдейски, от рода на Юда, който беше левит* и беше чужденец там. 8 И човекът замина от града, от Витлеем Юдейски, за да се засели, където намери; и както вървеше по пътя, дойде до хълмистата земя на Ефрем и до къщата на Михей. 9 И Михей му каза: Откъде идваш? А той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и отивам да се заселя, където намеря. 10 А Михей му каза: Живей при мен и ми бъди отец и свещеник, и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. Така левитът влезе при него. 11 И левитът реши да остане при човека; и младежът му стана като един от синовете му. 12 Така Михей посвети левита и младежът му стана свещеник, и беше в къщата на Михей. 13 Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми направи добро, защото имам левит за свещеник.

Richter 17 | Библия, синодално издание Верен