Richter 1 | Библия, синодално издание

1 След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци – да воюва с тях? 2 Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце. 3 Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него. 4 Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души. 5 Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци. 6 Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му. 7 Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря. 8 И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън. 9 След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините. 10 И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (попреди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род). 11 Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер. 12 И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена. 13 Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена. 14 Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш? 15 (Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде и (Халев по желанието и) горните извори и долните извори. 16 И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа. 17 И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма. 18 Иуда превзе тъй също Газа с пределите и, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му). 19 Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници. 20 И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове. 21 Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес. 22 И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях. 23 (И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз). 24 И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост. 25 Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха. 26 Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес. 27 И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя. 28 Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони. 29 И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък). 30 И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък. 31 И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов. 32 И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони. 33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици. 34 Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината. 35 И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици. 36 Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.

Верен

1 А след смъртта на Иисус израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Кой пръв да излезе за нас против ханаанците, за да воюва срещу тях? 2 И ГОСПОД каза: Юда да излезе. Ето, Аз предадох земята в ръката му. 3 А Юда каза на брат си Симеон: Излез с мен в моя дял, за да воюваме срещу ханаанците; и аз също ще отида с теб в твоя дял. И Симеон отиде с него. 4 И Юда излезе и ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и те избиха десет хиляди мъже от тях във Везек. 5 И намериха Адонивезек във Везек и се биха срещу него, и победиха ханаанците и ферезейците. 6 А Адонивезек побягна и те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и на краката му. 7 И Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката са събирали трохи под трапезата ми. Както аз съм правил, така и Бог ми отплати. И те го доведоха в Ерусалим и там умря. 8 И синовете на Юда воюваха срещу Ерусалим и го превзеха, и го поразиха с острието на меча, и запалиха града*. 9 И след това синовете на Юда слязоха, за да воюват срещу ханаанците, които живееха в хълмистата земя и на юг, и в низината. 10 И Юда излезе срещу ханаанците, които живееха в Хеврон, а името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; и те убиха Сесай, Ахиман и Талмай. 11 И оттам излезе срещу жителите на Девир. А името на Девир преди беше Кириат-Сефер. 12 И Халев каза: Който победи Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена! 13 И Готониил, синът на Кенез, по-малкият брат на Халев, го превзе и той му даде дъщеря си Ахса за жена. 14 И когато отиваше, тя го подбуди да поиска от баща ѝ нива. И тя слезе от магарето и Халев ѝ каза: Какво искаш? 15 А тя му каза: Дай ми благословение – понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И Халев ѝ даде горните извори и долните извори. 16 А синовете на кенееца, тъста на Мойсей, бяха излезли от града на палмите със синовете на Юда, в пустинята на Юда, която е на юг от Арад; и отидоха и се заселиха при народа. 17 И Юда отиде с брат си Симеон и разбиха ханаанците, които живееха в Сефат, и изпълниха проклятието над града. И градът беше наречен Хорма*. 18 И Юда превзе Газа с областта му, Аскалон с областта му и Акарон с областта му. 19 И ГОСПОД беше с Юда и те завладяха хълмистата земя, но не можаха да изгонят жителите на долината, защото имаха железни колесници. 20 И те дадоха Хеврон на Халев, както Мойсей беше говорил; и той изгони оттам тримата сина на Енак. 21 Но синовете на Вениамин не изгониха евусейците, които живееха в Ерусалим*, и евусейците живеят в Ерусалим заедно със синовете на Вениамин и до днес*. 22 Също и йосифовият дом излезе против Ветил; и ГОСПОД беше с тях. 23 И йосифовият дом изпрати хора да разузнаят Ветил. А името на града преди беше Луз. 24 И стражите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Моля те, покажи ни входа за града, и ние ще ти окажем милост. 25 И той им показа входа за града и те поразиха града с острието на меча, а човека с целия му род пуснаха да си отиде. 26 И човекът отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз, както е името му и до днес. 27 Но Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито жителите на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; и ханаанците искаха да останат в тази земя. 28 И когато Израил стана силен, принуди ханаанците да му работят, но съвсем не ги изгони. 29 И Ефрем също не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха в Гезер между тях. 30 И Завулон не изгони жителите на Китрон и жителите на Наалал; и ханаанците живееха между тях и им станаха принудителни работници. 31 И Асир не изгони жителите на Акхо и жителите на Сидон, и на Ахлав, и на Ахзив, и на Хелва, и на Афек, и на Реов; 32 и асирците живееха между ханаанците, жителите на земята, защото не ги изгониха. 33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсемес и жителите на Ветанат и живееше между ханаанците, жителите на земята; и жителите на Ветсемес и Ветанат им станаха принудителни работници. 34 И аморейците притиснаха синовете на Дан в хълмистата земя, защото не им даваха да слизат в долината. 35 И аморейците останаха в планината Ерес, в Еалон и в Саалвим; но ръката на йосифовия дом натежа и те бяха принудени да им работят. 36 А границата на аморейците беше от възвишението на Акравим, от Села* и нагоре.

Richter 1 | Библия, синодално издание Верен