Jesus Sirach 47 | Библия, синодално издание
1После това се яви Натан, за да пророчествува в дните Давидови.2Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви.3Той играеше с лъвовете като с козлета, и с мечките като с агнета.4В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа,5когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиата?6Защото той викна към Господа Всевишни, и Господ даде сила на дясната му ръка – да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ.7Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава:8защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, – та дори доднес е съкрушил техния рог.9Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово;10от все сърце той възпяваше и обичаше своя Създател.11И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас.12Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име и от ранно утро да огласяват светилището.13И Господ му прости греховете и възнесе навеки рога му и му дарува царствен завет и славен престол у Израиля.14После него се издигна мъдрият негов син и поради баща си живя честито.15Соломон царува в мирни дни, защото Бог го успокои от всички страни, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище навеки.16Колко мъдър си бил ти в младините си и като река пълен с разум!17Душата ти покри земята, и ти я напълни със загадъчни притчи;18името ти се пронесе до далечните острови, и ти биде любим за твоя мир;19за твоите песни и изречения, притчи и изяснения тебе се чудеха земите,20В името на Господа Бога, наречен Бог Израилев,21ти събра злато като мед, и умножи среброто като олово.22Но ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби;23ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, – и те горко оплакваха твоето безумие, – че властта се раздели на две, и от Ефрема произлезе непокорно царство.24Но Господ не ще остави милостта Си и не ще разруши ни едно от делата Си, не ще изтреби потомците на Своя избраник и не ще изкорени семето на оногова, който Го е възлюбил.25И Той даде на Иакова остатък и на Давида – корен от него.26И почина Соломон с отците си27и след себе си от своето семе остави на народа безумие,28скудоумния Ровоама, който отвърна от себе си народа чрез своя съвет,29и Иеровоама, Наватовия син, който вкара в грях Израиля и на Ефрема показа пътя на греха.30И доста се умножиха греховете им, тъй че те бяха изпъдени от земята си;31и посягаха на всяко зло, докле не дойде върху им отмъщение.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.