Rut 1 | Библия, синодално издание

1 В онова време, когато управляваха съдиите, настана глад в страната. И един човек от Витлеем Иудейски отиде да живее в Моавските поля заедно с жена си и двамата си сина. 2 Името на тоя човек беше Елимелех, името на жена му – Ноемин, а двамата му синове се наричаха Махлон и Хилеон: те бяха ефратци от Витлеем Иудейски. И дойдоха в Моавските поля и останаха там. 3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря, и тя остана с двамата си сина. 4 Те си взеха за жени моавки, – на едната името беше Орфа, а на другата – Рут; и живяха там около десет години. 5 Но сетне и двамата (и сина), Махлон и Хилеон, умряха, и остана тая жена след двамата си сина и след мъжа си. 6 Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските поля, понеже бе чула в Моавските поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб. 7 И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете и снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя, 8 Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене! 9 Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха 10 и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ. 11 А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже? 12 върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: „имам още надежда“, и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове, 13 ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази. 14 Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея. 15 Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си. 16 Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог; 17 и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе. 18 Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва. 19 И вървяха те двете, докле стигнаха до Витлеем. Когато дойдоха във Витлеем, цял град се раздвижи поради тях, и казваха: тая ли е Ноемин? 20 Тя им рече: не ме наричайте Ноемин*, наричайте ме Мара*, защото Вседържителят ми прати голяма горчивина; 21 аз излязох оттука заможна, а Господ ме върна с празни ръце: защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме накара да страдам, и Вседържителят ми прати нещастие? 22 И Ноемин се върна, а заедно с нея и снаха и, моавката Рут, която дойде от Моавските поля; те пристигнаха във Витлеем, когато се бе наченала ечемичната жетва.

Верен

1 И в дните, когато съдеха съдиите, в земята настана глад. И един човек от Витлеем Юдейски отиде да живее като чужденец в моавските полета – той и жена му, и двамата му сина. 2 Името на човека беше Елимелех, името на жена му – Ноемин, а името на двамата му сина – Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдейски. И те отидоха в моавските полета и останаха там. 3 И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина. 4 И те си взеха моавки за жени: името на едната беше Орфа, а името на другата – Рут. И живяха там около десет години. 5 И двамата, Маалон и Хелеон, също умряха, и жената остана без двамата си сина и мъжа си. 6 И тя стана със снахите си и се върна от моавските полета, защото беше чула в моавските полета, че ГОСПОД посетил народа Си и му дал хляб. 7 Затова тя излезе от мястото, където беше, и двете ѝ снахи с нея; и поеха по пътя, за да се върнат в земята на Юда. 8 И Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да ви окаже милост, както вие оказвахте на умрелите и на мен. 9 ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. И тя ги целуна. А те издигнаха гласовете си и заплакаха. 10 И ѝ казаха: Не, непременно ще се върнем с теб при твоя народ! 11 А Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои. Защо да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, че да ви станат мъже? 12 Върнете се, дъщери мои, идете, защото аз съм прекалено стара, за да се омъжа. Ако кажех, че имам надежда, даже ако се омъжех тази нощ и родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали затова да не се омъжите? Не, дъщери мои – понеже моята горчивина е по-голяма от вашата, защото ръката на ГОСПОДА се е простряла против мен*. 14 И те издигнаха гласовете си и отново заплакаха. И Орфа целуна свекърва си за сбогом, а Рут се прилепи към нея. 15 И тя каза: Ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си. 16 Но Рут каза: Не ме убеждавай да те оставя и да не дойда след теб, защото, където отидеш ти, ще отида и аз и където останеш, ще остана и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог; 17 където умреш ти, ще умра и аз и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД и така да прибави – само смъртта ще ме раздели от теб! 18 И като видя Ноемин, че беше решена да отиде с нея, престана да я уговаря. 19 И двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях и жените казваха: Това ли е Ноемин? 20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин*, наричайте ме Мера*, защото Всесилният ми е направил живота много горчив. 21 Пълна излязох, а ГОСПОД ме доведе обратно празна. Защо ме наричате Ноемин, когато ГОСПОД свидетелства против мен и Всесилният ми стори зло*? 22 Така Ноемин се върна и с нея снаха ѝ Рут, моавката, която се върна от моавските полета. А те дойдоха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

Rut 1 | Библия, синодално издание Верен