Römer 9 | Библия, синодално издание

1 Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – 2 че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; 3 молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, 4 които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; 5 техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин. 6 Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, 7 нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“. 8 Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. 9 Защото думите на обещанието са тия: „по това време ще дойда, и Сарра ще има син“. 10 И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; 11 защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия), 12 беше и казано: „по-големият ще робува на по-малкия“, 13 както е и писано: „Иакова възлюбих, а Исава намразих“. 14 Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. 15 Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“. 16 И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. 17 Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя“. 18 И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19 Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му? 20 Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? 21 Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна? 22 Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел? 23 и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава, 24 помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници? 25 както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената“. 26 „И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“. 27 А Исаия се провиква за Израиля: „ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси; 28 защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята“. 29 И, както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора“. 30 Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата. 31 А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата. 32 Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване, 33 както е писано: „ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.

Верен

1 Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух, 2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. 3 Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът; 4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията; 5 чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин. 6 Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил, 7 нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“ 8 Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство. 9 Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ 10 И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, 11 макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, 12 ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; 13 както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“ 14 Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде! 15 Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ 16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост. 17 Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“ 18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява. 19 Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му? 20 Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така? 21 Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба? 22 Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел, 23 и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава – 24 нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците? 25 Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“; 26 „И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“ 27 А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси; 28 защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“ 29 И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“ 30 Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; 31 а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона. 32 Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване, 33 както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън*; и който вярва в Него, няма да се посрами.“

Römer 9 | Библия, синодално издание Верен