Römer 7 | Библия, синодално издание

1 Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2 Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3 Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4 Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5 Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6 но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7 Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“. 8 Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9 Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10 пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11 защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12 Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра. 13 И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен. 14 Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15 А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16 Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17 а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18 Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19 Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20 А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21 И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22 Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23 но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24 Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25 Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.

Верен

1 Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив? 2 Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът ѝ умре, тя се освобождава от закона на мъжа. 3 И така, ако мъжът ѝ е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг. 4 И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. 5 Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в нашите телесни части*, за да принасяме плод на смъртта. 6 Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата. 7 Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“ 8 Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. 9 И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях; 10 и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт. 11 Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея. 12 Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра. 13 Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен. 14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха*. 15 Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша. 16 Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър. 17 И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен. 18 Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. 19 Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша. 20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен. 21 И така, намирам такъв закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства. 22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; 23 но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми*. 24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? 25 Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.

Römer 7 | Библия, синодално издание Верен