Römer 4 | Библия, синодално издание

1 И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът? 2 Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога. 3 Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“. 4 На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. 5 Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание. 6 Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва: 7 „блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; 8 блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“. 9 И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание. 10 Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. 11 И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието, 12 и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си. 13 Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата. 14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено; 15 защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление. 16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни, 17 според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо. 18 Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“. 19 И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; 20 а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава, 21 напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. 22 Затова му се вмени за праведност. 23 Но не само за него е писано, че му се е вменило, 24 но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего, 25 предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.

Верен

1 И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? 2 Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога. 3 Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“ 4 А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда. 6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела: 7 „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; 8 блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“ 9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правдаст. 3;. 10 Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. 11 И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата, 12 и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан. 13 Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра. 14 Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено. 15 Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление. 16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас, 17 както е писано: „Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо. 18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ 19 И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара, 20 не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога 21 и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни. 22 Затова му се счете за правдаст. 3;. 23 Но това, че му се счете, не беше написано само за него, 24 а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ, 25 който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.

Römer 4 | Библия, синодално издание Верен