Römer 2 | Библия, синодално издание

1 И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела. 3 Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? 4 Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? 5 Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, 6 Който ще въздаде всекиму според делата му: 7 живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; 8 ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. 9 Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин, 10 а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин; 11 защото Бог не гледа на лице. 12 Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени 13 (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; 14 защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; 15 че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), 16 в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. 17 Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, 18 и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона, 19 и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, 20 наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината. 21 Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? 22 който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш? 23 който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона? 24 „Защото заради вас името Божие се хули между езичниците“, както е писано. 25 Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. 26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? 27 и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? 28 Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29 а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

Верен

1 Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи. 3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото? 4 Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние? 5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога, 6 който ще отплати на всекиго според делата му: 7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; 8 и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; 9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка; 10 а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка. 11 Понеже Бог не гледа на лице. 12 Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени – 13 защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; 14 понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15 те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват – 16 в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие. 17 Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога, 18 и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона, 19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина, 20 наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината. 21 Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? 22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли? 23 Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона? 24 Защото „заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано. 25 Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване. 26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване? 27 И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? 28 Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта; 29 а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

Römer 2 | Библия, синодално издание Верен