Römer 11 | Библия, синодално издание

1 И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово. 2 Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки: 3 „Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата“. 4 А какво му казва Божият отговор? „Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала“. 5 Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък. 6 Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело. 7 Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха, 8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори до днешен ден“. 9 И Давид казва: „трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата; 10 да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги“. 11 Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно! Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност. 12 Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях! 13 На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си, 14 та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях. 15 Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви? 16 Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните. 17 Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок, 18 то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе. 19 Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя. 20 Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх. 21 Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади. 22 Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдеш отсечен. 23 Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади. 24 Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина. 25 Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, 26 и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: „ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова“. 27 „И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им“. 28 Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците. 29 Защото Божиите дарове и призванието са неотменни. 30 Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, 31 така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани. 32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува. 33 О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! 34 Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? 35 Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.

Верен

1 И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин. 2 Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил: 3 „Господи, избиха пророците Ти, събориха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“ 4 Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ 5 Така и понастоящем има остатък, избран по благодат. 6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело). 7 Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес*; 8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“ 9 И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата, 10 да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“ 11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците*, за да ги подбуди към ревност. 12 Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване! 13 Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение, 14 дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях. 15 Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите? 16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети. 17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината, 18 не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб. 19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз. 20 Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой. 21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб. 22 Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен. 23 Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново. 24 Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина! 25 Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израилст. 7;, докато влезе пълният брой на езичниците. 26 И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков; 27 и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“ 28 Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците. 29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. 30 Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство* сте придобили милост, 31 така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост. 32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост. 33 О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите присъди и неизследими пътищата Му! 34 Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник? 35 Или кой някога Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“ 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин.

Römer 11 | Библия, синодално издание Верен