Psalm 95 | Библия, синодално издание Верен

Psalm 95 | Библия, синодално издание

(Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)

1 Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо; 2 пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение; 3 разгласяйте между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му; 4 защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове. 5 Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори. 6 Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие – в светилището Му. 7 Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест; 8 въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори; 9 поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо! 10 Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда. 11 Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня; 12 нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета 13 пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите – по Своята истина.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение! 2 Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми! 3 Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове. 4 В ръката Му са дълбините на земята и Негови – планинските височини. 5 Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата. 6 Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател! 7 Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му, 8 не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята, 9 когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми. 10 Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища. 11 Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!