Psalm 9 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.

1 Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса, 3 ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний. 4 Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице, 5 защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний. 6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века. 7 У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им. 8 Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол, 9 и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо. 10 И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена; 11 и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи. 12 Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му, 13 защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите. 14 Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, – Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта, 15 за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе. 16 Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им. 17 Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си. 18 Да си идат в ада нечестивците, всички народи, които забравят Бога. 19 Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине. 20 Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице. 21 Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци. 22 Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време? 23 Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят. 24 Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си. 25 В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: „не дири сметка“; във всички си помисли дума: „няма Бог!“ 26 Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение; 27 дума в сърце си: „няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи“ 28 Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му – мъчение и пагуба; 29 седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха; 30 причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си; 31 прегъва се, приляга – и сиромасите падат в силните му нокти; 32 дума в сърце си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ 33 Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. 34 Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: „Ти няма да търсиш сметка“? 35 Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник. 36 Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие. 37 Господ е цар навеки, завинаги; ще изчезнат езичниците от Неговата земя. 38 Господи! Ти чуваш желанието на смирените; укрепи сърцето им; отвори ухото Си, 39 за да отсъдиш правда на сираче и на потиснат, та човек да не всява вече страх на земята.

Верен

1 * За първия певец. По музиката на Мут Лабен. Псалм на Давид. Ще Те славословя, ГОСПОДИ, от все сърце, ще разказвам за всичките Твои чудни дела. 2 Ще се радвам и ликувам в Теб, ще възпявам Името Ти, Всевишни, 3 когато враговете ми се върнат назад, паднат и погинат пред Твоето присъствие. 4 Защото Ти защити правото ми и делото ми, Ти си седнал на престола и съдиш справедливо. 5 Порицал си народите, погубил си безбожния, името им изличил си за вечни векове. 6 Врагът е унищожен, в развалини навеки; и унищожил си градове и споменът за тях загина. 7 Но ГОСПОД седи на Своя трон до века, приготвил е престола Си за съд, 8 и Той ще съди света справедливо, ще отсъди право за народите. 9 И ГОСПОД ще бъде прибежище на угнетените, прибежище във времена на скръб. 10 Които познават Твоето Име, ще се уповават на Теб, защото Ти, ГОСПОДИ, не си изоставил тези, които Те търсят. 11 Пейте псалми на ГОСПОДА, който обитава в Сион, възвестете делата Му между народите! 12 Защото Той търси сметка за кръв, помни загиналите, вика на страдащите не забравя. 13 Смили се над мен, ГОСПОДИ! Виж скръбта ми, причинена от онези, които ме мразят, Ти, който ме повдигаш от портите на смъртта, 14 за да разкажа за всички Твои хваления в портите на сионската дъщеря, да ликувам заради спасението Ти. 15 Народите затънаха в ямата, която направиха, кракът им се хвана в мрежата, която скриха. 16 ГОСПОД се е изявил, Той извършва съд. Безбожният се впримчва в делото на ръцете си. (Игаионвероятно: напътствие за междинно музикално изпълнение. Села.) 17 Безбожните ще се обърнат към Шеол, всички народи, които забравят Бога. 18 Защото сиромахът няма да бъде вечно забравен, нито надеждата на смирените ще загине навеки. 19 Стани, ГОСПОДИ, нека не надделява човек, нека бъдат съдени народите пред Теб. 20 Докарай върху тях страх, ГОСПОДИ, нека знаят народите, че са само хора! (Села.)

Psalm 9 | Библия, синодално издание Верен

Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.