1Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;2труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии – на земните зверове;3проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.4Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.5Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?6Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,7защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.8Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.9Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!10Защо езичниците да казват: „де е техният Бог?“ Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.11Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.12Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.13А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.
Верен
1Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!2Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.3Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,4няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.5Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,6за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове;7и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,8и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.9Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.10Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,11и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.12Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан*.13Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.14И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина.15Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.16Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.17Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;.18Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.19И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?20Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?21Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,22защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.23Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,24и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб*.25Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.26Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.27Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,28направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.29И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.30Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,31и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните* от тях, и повали отбраните мъже на Израил.32И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.33Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас.34Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.35И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.36Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,37защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.38Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,39защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.40Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя!41Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!42Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,43когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;.44Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.45Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.46Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца.47Порази лозята им с град и черниците им – със слана.48Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии.49Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото.50Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.51Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.52А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.53Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.54Така Той ги въведе в святата Си земя*, на планината, която десницата Му беше придобила.55Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.56Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му,57а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.58И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.59Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,60и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,61и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага.62Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.63Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.64Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.65Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.66И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.67И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;68а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.69Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.70Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;71доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.72И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.