1Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?2Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.3Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.4Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;5изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;6и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;7предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;8рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.9Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.10Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?11Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,12Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!13Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;14Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;15Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.16Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;17Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.18Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.19Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.20Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.21Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.22Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;23не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
Верен
1Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.2А аз – краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,3защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,4защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.5Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,6затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.7Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.8Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.9Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.10Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.11И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?12Ето, това са безбожните – и винаги благополучни, умножават богатство!13Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,14защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.15Ако кажех: Така ще говоря! – ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.16Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,17докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.18Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.19Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.20Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.21Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,22толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.23И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.24Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.25Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.26Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.27Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Ти изневеряват.28Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.