Psalm 57 | Библия, синодално издание Верен

Psalm 57 | Библия, синодално издание
1 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово. Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове? 3 В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята. 4 От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа. 5 Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си 6 и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания. 7 Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете! 8 Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени. 9 Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена. 10 Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено. 11 Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца. 12 И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид, когато избяга от Саул в пещерата. Бъди милостив към мен, Боже, бъди милостив към мен! Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията. 2 Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, моя благодетел. 3 Ще изпрати от небето и ще ме спаси; ще направи за присмех онзи, който иска да ме погълне. (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си. 4 Душата ми е сред лъвове, лежа между огнедишащи хора, чиито зъби са копия и стрели, а езикът им – остър меч. 5 Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя! 6 Разпростряха мрежа за стъпките ми; душата ми е сведена; изкопаха яма пред мен, но те паднаха в нея. (Села.) 7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми. Ще пея, ще пея псалми! 8 Събуди се, душо* моя, събудете се, лиро и арфо; аз ще се събудя на зазоряване! 9 Ще те прославям, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената. 10 Защото Твоята милост се възвеличи до небесата и Твоята вярност – до облаците. 11 Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!