Psalm 55 | Библия, синодално издание

1 Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет. Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден. притеснява ме. 3 Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний! 4 Кога съм в страх, на Тебе се уповавам. 5 При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта? 6 Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло: 7 събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми. 8 Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите. 9 У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе – не са ли те в Твоята книга? 10 Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене. 11 При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му. 12 На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек? 13 Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала; 14 защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми – от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.

Верен

1 За първия певец. На струнни инструменти. Маскил на Давид. Дай ухо на молитвата ми, Боже, и не се крий от молбата ми! 2 Чуй ме и отговори ми! Лутам се в тъгата си и стена 3 от гласа на врага, от притеснението на безбожния; защото хвърлят върху мене грях и в гняв враждуват против мен. 4 Сърцето ми тъжи във мен, нападнаха ме ужасите на смъртта. 5 Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри. 6 И казах: Да бих имал криле като гълъб! Щях да отлетя, да си почина. 7 Ето, щях да избягам далеч, щях да живея в пустинята. (Села.) 8 Щях да ускоря бягството си от вихъра и от бурята. 9 Унищожи, Господи, и раздели езика им, защото в града видях насилие и свада. 10 Ден и нощ те го обикалят по стените му и грях и зло има сред него. 11 Лукавство има сред него, гнет и измама не се отдалечават от улиците му. 12 Понеже не враг ми се присмива – тогава бих го понесъл – нито мразещият ме се е възвеличил против мен – тогава бих се скрил от него – 13 а си ти, човек равен на мен, мой другар и мой близък приятел. 14 Заедно разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом. 15 Нека дойде ненадейно смърт върху тях, нека слязат живи в Шеол, защото злини са в жилищата им и между тях. 16 А аз, аз ще извикам към Бога и ГОСПОД ще ме спаси. 17 Вечер и сутрин, и по обед ще се оплаквам и ще стена и Той ще чуе моя глас. 18 Ще избави в мир душата ми от боя против мен; защото мнозина се бият с мен. 19 Бог, който живее преди вековете, ще чуе и ще ги покори, (Села.) понеже нямат промяна, и не се боят от Бога. 20 Тойт. е. безбожният протяга ръце против онези, които бяха в мир с него; нарушил е завета си. 21 Устата му са по-гладки от масло, но в сърцето му има война; думите му са по-меки от маслинено масло, но са голи мечове. 22 Възложи товара си на ГОСПОДА и Той ще те подпре; не ще допусне до века да се поклати праведният. 23 Но Ти, Боже, ще ги свалиш долу в рова на погибелта; мъже кръвници и измамни няма да стигнат и до половината на дните си. Но аз на Теб ще се уповавам.

Psalm 55 | Библия, синодално издание Верен