1Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:3Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;4защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.5Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.6С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;7защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;8но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.9С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.10Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;11обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.12Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;13продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;14предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;15направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.16Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми17от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:18всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.19Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,20когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.21Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,22то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.23Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.24Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!25Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?26Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.27Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
Верен
1Отсъди ми, Боже, и отстоявай делото ми против неблагочестив народ; избави ме от човека на измамата и беззаконието!2Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?3Изпрати светлината Си и истината Си – нека те ме водят, нека те ме заведат на святата Ти планина и в Твоите обиталища.4Тогава ще отида при Божия олтар, при Бога на веселието и на радостта си; и с арфа ще Те славя, Боже, Боже мой!5Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.