Psalm 39 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. Псалом Давидов.

1 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли; 3 извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми; 4 и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа. 5 Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата! 6 Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат. 7 Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите*; всесъжение и жертва за грях не поиска. 8 Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене; 9 желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми. 10 Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи. 11 Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание. 12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно, 13 защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави. 14 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ. 15 Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло. 16 Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“ 17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ! 18 Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!

Верен

1 За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният. 2 Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди. 3 Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си: 4 Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен. 5 Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.) 6 Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира. 7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб! 8 Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния. 9 Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това. 10 Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти. 11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.) 12 Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи. 13 Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Psalm 39 | Библия, синодално издание Верен

Началнику на хора. Псалом Давидов.