Psalm 35 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.

1 Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му, 3 защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази; 4 думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро; 5 на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси. 6 Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина – до облаците! 7 Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи! 8 Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле: 9 те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш; 10 защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина. 11 Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце; 12 да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони; 13 там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.

Верен

1 Псалм на Давид. Бори се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен! 2 Вземи щит и броня и стани ми на помощ! 3 Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение! 4 Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен! 5 Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН! 6 Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН! 7 Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми. 8 Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел! 9 А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му. 10 Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния – от грабителя му? 11 Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная. 12 Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми. 13 А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава*. 14 Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си. 15 Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат. 16 Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен. 17 Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете. 18 Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ. 19 Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят. 20 Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи. 21 Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха! 22 ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен! 23 Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой! 24 Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен! 25 Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го! 26 Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен*! 27 Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си! 28 И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.

Psalm 35 | Библия, синодално издание Верен

Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.