Psalm 17 | Библия, синодално издание

1 Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза: Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя! 3 Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище. 4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си. 5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили, 6 вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели. 7 В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух. 8 Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог); 9 дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него. 10 Наведе Той небесата и слезе, – и мрак под нозете Му. 11 И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила. 12 И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си – водния мрак, въздушните облаци. 13 От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени. 14 Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени. 15 Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии – и ги разсипа. 16 И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв. 17 Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води; 18 избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене. 19 В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора. 20 Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене. 21 Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради, 22 защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог; 23 защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах. 24 Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша; 25 и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи. 26 С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено, 27 с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство, 28 защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш. 29 Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми. 30 С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам. 31 Бог! – Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават. 32 Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог? 33 Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път; 34 прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини; 35 учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък. 36 Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава. 37 Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат. 38 Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя; 39 поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми, 40 защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене; 41 Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят: 42 те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, – ала Той ги не слуша; 43 разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал. 44 Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи; 45 само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват; 46 другородци бледнеят и треперят в своите крепости. 47 Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение, 48 Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите 49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек. 50 Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи, 51 Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.

Верен

1 Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни. 2 Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата. 3 Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми. 4 Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците. 5 Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха. 6 Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми! 7 Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб. 8 Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си 9 от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават. 10 Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост. 11 Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята – 12 като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места. 13 Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния, 14 от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си. 15 Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

Psalm 17 | Библия, синодално издание Верен