Psalm 139 | Библия, синодално издание Верен

Psalm 139 | Библия, синодално издание

Псалом. Началнику на хора. Псалом Давидов.

1 Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник: 3 те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой; 4 изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова. 5 Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми. 6 Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене. 7 Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби. 8 Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката. 9 Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се въз гордее. 10 Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста. 11 Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат. 12 Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел. 13 Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните. 14 Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал*. 2 Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч. 3 Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат. 4 Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла. 5 Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си. 6 Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна. 7 Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? 8 Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там! 9 Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, 10 дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти! 11 Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен – 12 дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината. 13 Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми. 14 Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това. 15 Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята. 16 Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките – дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше. 17 Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им! 18 Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб. 19 О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже! 20 Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно. 21 Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб? 22 Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове. 23 Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми*. 24 И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!