Psalm 131 | Библия, синодално издание Верен

Psalm 131 | Библия, синодално издание

Песен на възлизане.

1 Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга: 2 как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов: 3 „няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си; 4 няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си, 5 докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов.“ 6 Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета. 7 Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му. 8 Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество. 9 Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. 10 Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си. 11 Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти. 12 Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол. 13 Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище. 14 „Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах. 15 Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя; 16 свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват. 17 Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник. 18 Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.“

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Песен на изкачванията. На Давид. ГОСПОДИ, сърцето ми не е гордо и не се превъзнасят очите ми, нито се занимавам с неща, твърде големи и твърде чудни за мен. 2 Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен. 3 Израилю, уповай се на ГОСПОДА отсега и до века!