1Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.2Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.3Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.4Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?5Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.6Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.7„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.
Верен
1За първия певец. Псалм на Давид. Докога, ГОСПОДИ? Навеки ли ще ме забравиш? Докога ще криеш лицето Си от мен?2Докога ще имам грижи в душата си, скръб в сърцето си всеки ден? Докога врагът ми ще се издига над мен?3Погледни и ме послушай, ГОСПОДИ, Боже мой, просветли очите ми, да не заспя в смъртта.4Да не каже врагът ми: Надвих го! – и да ликуват притеснителите ми, когато се поклатя.5Но аз се уповах на Твоята милост, сърцето ми ще ликува в Твоето спасение.6Ще пея на ГОСПОДА, защото се отнесе благо с мен.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.