Psalm 105 | Библия, синодално издание

Алилуия.

1 Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна. 2 Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала? 3 Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време. 4 Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение, 5 за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие. 6 Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда. 7 Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море. 8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество. 9 Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо, 10 и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага. 11 Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях. 12 И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала. 13 Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение; 14 увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност. 15 И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им. 16 И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен. 17 Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова. 18 И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците. 19 Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана; 20 и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева. 21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет, 22 дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море. 23 И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби. 24 И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му; 25 и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен. 26 И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята, 27 да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите. 28 Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните, 29 и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва. 30 Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана. 31 И това му се сметна за праведност в род и род довеки. 32 И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях, 33 защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си. 34 Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ, 35 но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела; 36 служиха на техните истукани, които бяха примка за тях, 37 и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете; 38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв; 39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си. 40 И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие 41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят. 42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка. 43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си. 44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли, 45 и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост; 46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен. 47 Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава! 48 Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!

Верен

1 Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му, известявайте сред народите делата Му! 2 Пейте Му, пейте Му псалми, говорете за всичките Му чудни дела! 3 Хвалете се с Неговото свято Име, нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА! 4 Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила, търсете лицето Му винаги! 5 Помнете чудните Му дела, които е извършил, знаменията Му и присъдите на устата Му, 6 ти, потомство на слугата Му Авраам*, вие, синове на Яков, Негови избрани*! 7 Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя. 8 Той помни вечно завета Си, словото, което е заповядал за хиляда поколения, 9 завета, който е сключил с Авраам, и клетвата Си към Исаак, 10 завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет, 11 като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви. 12 Когато бяха малобройни, само малко и странници в нея, 13 когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ, 14 Той не остави никого да ги угнетява и съди царе заради тях. 15 И каза: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци! 16 После наложи глад върху земята, строши всяка подпорка на хляба. 17 Изпрати пред тях човек – Йосиф беше продаден за роб. 18 Стиснаха краката му в окови, душата му – в желязо. 19 До времето, когато думата му се изпълни, словото на ГОСПОДА го изпитваше. 20 Царят изпрати и го освободи, господарят на народите го пусна на свобода. 21 Направи го господар над дома си и управител над целия си имот, 22 за да връзва князете му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост. 23 И Израил дойде в Египет и Яков стана пришълец в земята на Хам. 24 И Той умножи народа Си много и го направи по-силен от враговете му. 25 Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му. 26 Изпрати слугата Си Мойсей, също и Аарон, когото избра. 27 Те извършиха знаменията Му сред тях и чудесата Му в земята на Хам. 28 Той изпрати тъмнина и помрачи и те не упорстваха против думите Му. 29 Превърна водите им в кръв и изби рибите им. 30 Земята им гъмжеше от жаби дори и в покоите на царете им. 31 Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели. 32 Даде им град вместо дъжд и пламтящ огън в земята им. 33 Порази и лозята им, и смокините им и изпочупи дърветата в пределите им. 34 Той каза и дойдоха скакалци – малки скакалци безчет – 35 и изпоядоха всичките посеви в страната им и изпоядоха плода на земята им. 36 Порази и всичките първородни в земята им, първите рожби на цялата им мъжественост. 37 После ги изведе със сребро и злато и между племената Му нямаше нито един, който се спъваше. 38 Египет се радваше, когато излязоха, защото страхът от тях ги беше нападнал. 39 Той разпростря облак за покривало и огън, за да свети през нощта. 40 Те поискаха и Той докара пъдпъдъци, и ги насити с небесен хляб. 41 Отвори канарата и бликна вода, потече в безводните места като река. 42 Защото Той си спомни святото Си слово към слугата Си Авраам 43 и изведе народа Си с веселие, избраните Си* – с радост. 44 Даде им земите на езичниците и те наследиха труда на народите, 45 за да пазят Неговите наредби и да съблюдават Неговите закони. Алилуя!

Psalm 105 | Библия, синодално издание Верен

Алилуия.