Sprüche 8 | Библия, синодално издание

1 Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си? 2 Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища; 3 тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата: 4 „към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас! 5 Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум. 6 Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда; 7 защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; 8 всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; 9 те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание. 10 Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато; 11 защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея. 12 Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание. 13 Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя. 14 Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. 15 Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват; 16 чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни. 17 Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят; 18 у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда; 19 плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро. 20 Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието, 21 за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.) 22 Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; 23 отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. 24 Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. 25 Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, 26 когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. 27 Когато Той приготвяше небесата. аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, 28 когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, 29 когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, – 30 аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време, 31 веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки. 32 И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! 33 Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея. 34 Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми! 35 Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа; 36 а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които ме не мразят, смърт обичат.“

Верен

1 Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си? 2 Тя стои горе на височините край пътя, там, където се срещат пътеките; 3 вика при портите, при входа на града, при входа на вратите: 4 Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове. 5 Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце. 6 Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда. 7 Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми. 8 Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво. 9 Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание. 10 Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото отбрано злато*, 11 защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея. 12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание. 13 Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива. 14 Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата. 15 Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда. 16 Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии. 17 Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят. 18 При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата. 19 Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и ползата от мен – от отбрано среброст. 10-11;. 20 Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието, 21 за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им. 22 ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела. 23 От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята. 24 Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. 25 Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих, 26 докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената. 27 Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната, 28 когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната, 29 когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше* основите на земята – 30 тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него, 31 веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове. 32 И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища. 33 Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте. 34 Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми, 35 защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА, 36 а който ме пропуска*, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

Sprüche 8 | Библия, синодално издание Верен