Sprüche 7 | Библия, синодално издание
1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, – и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)2Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.3Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.4Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник,5за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.6Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,7и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,8който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,9по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.10И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,11бъбрива и необуздана, нозете и се не спират вкъщи:12ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.13Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;14„мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;15затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих – те;16с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;17спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;18дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,19защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;20кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“21С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.22Веднага той тръгна подире и, както вол отива на клане (и както псе – на верига), както елен – на изстрел,23докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.24И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.25Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките и,26защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:27нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.
Верен
1Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.2Пази заповедите ми и живей, и закона ми – като зеницата на окото си.3Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.4Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! – и наречи разума сродник,5за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си*.6Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си7и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,8който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща9в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.10И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,11размирна и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи,12кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.13И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:14Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,15затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.16Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,17покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.18Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,19защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,20взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.21С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлечест. 5;.22Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,23докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще ѝ струва живота.24И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.25Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките ѝ,26защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.27Домът ѝ е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.