Sprüche 27 | Библия, синодално издание

1 Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден. 2 Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не езикът ти. 3 Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия. 4 Лют е гневът, неукротима – яростта; но кой ще устои против ревнивостта? 5 По-добре открито изобличение, нежели скрита любов. 6 Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази. 7 Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко. 8 Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си. 9 Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет. 10 Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч. 11 Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, – и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови. 12 Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват. 13 Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог. 14 Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец. 15 Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са: 16 който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само се обажда. 17 Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си. 18 Който варди смоковницата, ще яде плодовете и, и който пази господаря си, почетен ще бъде. 19 Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека. 20 Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.) 21 Каквото е пота за сребро, горнило – за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.) 22 Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него. 23 Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата; 24 защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род? 25 Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински. 26 Овците са тебе за облекло, и козлите – за купуване ниви. 27 И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.

Верен

1 Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят. 2 Нека те хвали друг, а не устата ти – чужд, а не устните ти. 3 Камъкът е тежък и пясъкът – товар, но гневът на безумния е по-тежък и от двете. 4 Яростта е жестока и гневът – наводнение, но кой може да устои пред ревността? 5 По-добре открито изобличение, отколкото скрита любов. 6 Раните от приятел са искрени, а целувките от неприятел – изобилни. 7 Наситена душа стъпква медена пита, а на гладна душа всичко горчиво е сладко. 8 Както птица, която се скита далеч от гнездото си, така е човек, който се скита далеч от мястото си. 9 Маслото и благоуханното кадене радват сърцето; така сладки са думите на приятел, съветът на душата му. 10 Не изоставяй приятеля си и приятеля на баща си и не отивай в дома на брат си в деня на нещастието си – по-добре близък съсед, отколкото далечен брат. 11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да мога да отговарям на онзи, който ме хули. 12 Благоразумният вижда нещастието и се скрива, а простите вървят напред и плащат. 13 Вземи дрехата на този, който става поръчител за чужд човек, вземи му залог заради чужденците*. 14 Който става рано и благославя на висок глас ближния си, ще му се счете, като че го кълне. 15 Неспирен капчук в дъждовен ден и свадлива жена си приличат – 16 който я обуздава, обуздава вятъра и хваща масло с десницата си. 17 Както желязо остри желязо, така и човек остри лицето на приятеля си. 18 Който пази смокинята, ще яде плода ѝ и който внимава за господаря си, ще бъде почитан. 19 Както във водата лицето отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека. 20 Шеол и Авадон никога не се насищат, така и човешките очи никога не се насищат. 21 Топилнята за среброто и пещта за златото, а човек – според хвалбата си. 22 Дори и да счукаш безумния в хаван със счукано жито, пак безумието му няма да се отдели от него. 23 Внимавай да познаваш добре състоянието на стадата си и имай грижа за добитъка си, 24 защото запасите не са вечни и короната за всички поколения ли е? 25 Когато сеното е прибрано, зелената трева се е показала и планинските билки са събрани, 26 агнетата ти осигуряват облеклото и козлите – цената на полето, 27 и ще има достатъчно козе мляко за храната ти, за храната на домочадието ти и за изхранването на слугините ти.

Sprüche 27 | Библия, синодално издание Верен