Sprüche 1 | Библия, синодално издание

1 Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, 2 за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума; 3 за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота; 4 да се даде на прости разумност, на юноша – знание и разсъдливост. 5 Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, 6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки. 7 Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука. 8 Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, 9 защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти. 10 Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; 11 ако кажат: „дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, 12 жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; 13 да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; 14 ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни“, – 15 синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, 16 защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: 17 не напразно се разпъва мрежа пред птици. 18 Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. 19 Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил. 20 Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; 21 проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч: 22 „докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието? 23 Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си. 24 Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; 25 и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте. 26 Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне, 27 кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение. 28 Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят. 29 Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен; 30 задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения, 31 затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли. 32 Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност; 33 но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“

Верен

1 Притчи* на Соломон, син на Давид, цар на Израил, 2 за познаване на мъдрост и наставление, за разбиране на думи на разум, 3 за приемане на наставление за благоразумие, правда, съд и правота, 4 за даване на ум на простите, знание и разсъдливост на младежа. 5 Мъдрият нека слуша и ще увеличи знание и разумният ще получи мъдър съвет, 6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдрите и техните загадки. 7 Страхът от ГОСПОДА е началото на познанието, а безумните презират мъдрост и наставление. 8 Сине мой, слушай наставлението на баща си и не отхвърляй закона на майка си, 9 защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти. 10 Сине мой, ако грешниците те примамват, не се съгласявай. 11 Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния, 12 нека ги погълнем живи като Шеол и цели, като онези, които слизат в рова; 13 ще намерим всякакви скъпоценни притежания, ще напълним къщите си с плячка; 14 хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички! 15 Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека, 16 защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв. 17 Защото напразно се простира мрежа пред очите на която и да било птица. 18 Но тези поставят засада против своята си кръв, причакват своите си души. 19 Такива са пътищата на всеки, който ламти за нечестна придобивка – тя отнема живота на своя притежател. 20 Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите, 21 провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си: 22 Докога, прости, ще обичате невежеството и присмивачите ще се наслаждават на присмиванията си, и безумните ще мразят знанието? 23 Обърнете се към моето изобличение! Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви известя словата си. 24 Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание, 25 и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми, 26 то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас, 27 когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас. 28 Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. 29 Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА, 30 не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, 31 затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. 32 Защото отстъплението на простите ще ги убие и безгрижието на безумните ще ги погуби. 33 Но който ме слуша, ще живее безопасно и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

Sprüche 1 | Библия, синодално издание Верен