Klagelieder 3 | Библия, синодално издание

1 Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв; 2 Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина. 3 Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си. 4 Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми; 5 загради ме и обиколи с горчила и теглила; 6 тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна, 7 обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми 8 и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми; 9 с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми; 10 Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място; 11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи; 12 изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите; 13 устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си. 14 Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен. 15 Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои; 16 разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри. 17 И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване 18 и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа. 19 Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката. 20 Крепко помни това моята душа и отпада в мен. 21 Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование: 22 по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало: 23 то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност! 24 Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам. 25 Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси. 26 Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа. 27 Добре е човеку, кога носи иго на младини. 28 Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него. 29 Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“; 30 подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули, 31 понеже не навеки оставя Господ. 32 Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост. 33 Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки. 34 Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята, 35 кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния, 36 кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види? 37 Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“? 38 Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие? 39 За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си. 40 Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа. 41 Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата; 42 ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади; 43 Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше; 44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва; 45 смет и гнусота ни направи Ти сред народите. 46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове. 47 Ужас и яма, опустошение и разорение – това е наш дял. 48 Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ. 49 Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение, 50 докле Господ милостно ме погледне и види от небесата. 51 Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град. 52 Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина; 53 захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни. 54 Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“. 55 Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма. 56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач! 57 Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се! 58 Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми. 59 Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми! 60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене; 61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене, 62 речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден. 63 Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях. 64 Отплати им, Господи, според делата на ръцете им; 65 прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им; 66 преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!

Верен

1 Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост. 2 Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина. 3 Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден. 4 Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми. 5 Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка. 6 Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите. 7 Обгради ме и не мога да излязаст. 5;, утежни бронзовите ми окови. 8 Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми*. 9 Прегради пътищата ми с дялани камънист. 5;, изкриви пътеките ми. 10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места. 11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме. 12 Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела. 13 Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Сист. 12;. 14 Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден*. 15 Насити ме с горчивини, напи ме с пелин. 16 Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха. 17 Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието. 18 И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА. 19 Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката! 20 Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен. 21 Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам: 22 Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват. 23 Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност. 24 Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него. 25 Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси. 26 Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА. 27 Добро е за човека да носи ярем в младостта си. 28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил. 29 Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда. 30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор. 31 Защото Господ не отхвърля завинаги, 32 а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости. 33 Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове. 34 Да се тъпчат под крака всички затворници на земята, 35 да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния, 36 да се онеправдава човек в делото му – ГОСПОД няма ли да види?* 37 Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД? 38 Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто? 39 Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си? 40 Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА! 41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата! 42 Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости. 43 Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш. 44 Обви се с облак, за да не проникне молитва*. 45 Помия и измет ни направи сред народите. 46 Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас. 47 Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение. 48 Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми. 49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих, 50 докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата. 51 Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми. 52 Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина. 53 Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен. 54 Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм! 55 Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров. 56 Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми! 57 Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се. 58 Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми. 59 Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми*, отсъди правото ми! 60 Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен. 61 Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен, 62 говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден. 63 Виж сядането им и ставането им – аз съм им подигравателна песенст. 14;. 64 Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им! 65 Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне! 66 Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!

Klagelieder 3 | Библия, синодално издание Верен