Hoheslied 8 | Библия, синодално издание

1 О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат. 2 Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове. 3 Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща. 4 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле и е воля. 5 Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? – Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка. 6 Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите и са стрели огнени; тя е пламък много силен. 7 Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение. 8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници? 9 Да беше стена, щяхме да съградим върху и дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски. 10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита. 11 Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника. 12 Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста – за пазачите на плодовете му. 13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам. 14 Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!

Верен

1 О, да ми беше като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Ако те намерех навън, щях да те целуна, и нямаше да ме презират. 2 Щях да те заведа, да те въведа в къщата на майка си, за да ме учиш. Щях да те напоя с ароматно вино от сока на наровете си. 3 Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща. 4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае. 5 Коя е тази, която идва от пустинята, като се опира на любимия си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там тя беше в родилни мъки и те роди. 6 Положѝ ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си – защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците ѝ са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък. 7 Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят. Ако човек би дал цялото богатство на дома си за любов, съвсем биха го презряли. 8 Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея? 9 Ако тя е стена, ще построим на нея сребърно укрепление; а ако е врата, ще я заградим с кедрови греди. 10 Аз бях стена, и гърдите ми бяха като кули; тогава станах в очите му като една, която е намерила мир. 11 Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон и даде лозето на пазачи; всеки трябваше да донесе за плода му хиляда сребърника. 12 Моето лозе е пред мен – хилядата сребърника са за теб, Соломоне, а двеста са за пазачите на плода му. 13 О, ти, която седиш в градините, другарите ми се ослушват за гласа ти – дай ми да го чуя! 14 Бързай, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по благоуханните планини.

Hoheslied 8 | Библия, синодално издание Верен